hidden написа:Тук аз говоря за случаите, когато съдията е постановил решение, с което е нанесъл вреди на някоя от страните, след това страната ни е осъдена да заплаща обезщетения на тази страна и това се дължи не на несъвършеното ни законодателство (защото в доста случаи причината е в това, а не в съда), а на погрешно формираното у съдията "вътрешно убеждение", което е довело до това всички ние като данъкоплатци да плащаме за това грешно вътрешно убеждение.
Именно! И аз говоря за същото! Обяснете ми как един съдия ще постанови решение "под страх", че може вътрешното му убеждение да не съвпада с това на съда, който в последствие ще разглежда това "вътрешно убеждение"? М? Няма да разберете, че някои неща не могат да се изпишат в закон и всеки опит това да се направи би имал катастрофални последици /дано да не попадаме на властимащ, който да не може да го осъзнае това ... макар, че настоящите май точно такива индикации дават .../. Съвсем друга тема пък е колко "грешно решени" дела има като процент от общия брой на делата ... щото по медиите дават на година по 5 дела колко лошо са били решени, а за останалите 100 000 "правилно" решени?
hidden написа:За мен правото не е нещо, което е изцяло субективно, в смисъл, че всеки има различен възглед за него, затова всяко вътрешно убеждение е правилно само по себе си - не, има неща, които са в явно противоречие и със закона, и с практиката на другите съдии, да речем, но просто някои съдии си затварят очите за закона, понякога водени от користни цели, понякога просто защото са загубили връзката с реалностите и се изживяват като непогрешими и недосегаеми.
Съгласен съм, че има съдии, които заслужават линч. Но аз лично считам, че проблемът не е в имунитета и "неотговорността" за "погрешни" актове. Да не го пипат това положение, защото жална ни майка тогава ... ако сега се говори за "бавно правосъдие" ... не ми се мисли какво би станало ... а и не само при бързината ще даде отражение ... не искам да си и помислям просто ...
hidden написа:Всъщност, inspectore, преди да ме обвинявате в хейтърство, е хубаво да си отворите ЗОДОВ и да прочетете там някои и други текстове, може би тогава ще вникнете в това, което казвам сега, а именно - че и в момента може да се търси имуществена регресна отговорност спрямо съдиите, но 1. няма кой да я търси и 2. се прилага в строго лимитирани случаи.
И какви са тези случаи? М? Само при извършено престъпление! Не ми се влиза сега тук в дебат по тази тема, защото на практика е невъзможно, особено при наличието на имунитет, на един съдия да му вмениш престъпление при постановяване на съдебен акт /да не говорим за случаите когато съдът заседава в състав/. Тъй че недейте да ми говорите глупости ...
hidden написа:И ако обичате ми кажете защо може да се търси деликтна отговорност от един ДСИ или ЧСИ, но не може от един съдия? Нима ДСИ/ЧСИ пак не действа с вътрешно убеждение? Защо от едните длъжностни лица с публични функции може да се търси имуществена отговорност, а от други - не? Е на тези въпроси искам първо да ми отговорите, а после ми кажете кой мисли - аз или Вие. Защото според мен има двоен аршин, който ще се радвам да ми обясните на какво се дължи, щом Вие сте мислещия, а аз съм мислещата тръстика във Вашите очи...
Никакъв двоен аршин няма тук! Променете си Конституцията! На единия му било двоен аршин, че пишело, че традиционното вероизповедание е източното православие, на другия, че 1/2 от лицата, натоварени с държавни функции /с държавната власт/ имали имунитет, а другите - не ... на третия нещо друго му беше проблем ... Еми дай да махнем имунитета и на народните представители - а? И така през 4 години 240 души /или хайде да кажем мнозинството 120+ души/в затвора заради изповядваната от тях политика!
hidden написа:Защо от едните длъжностни лица с публични функции може да се търси имуществена отговорност, а от други - не? Е на тези въпроси искам първо да ми отговорите, а после ми кажете кой мисли - аз или Вие.
Защото изпълняват съвсем различни функции - ей за това! Защото има малко разлика между вътрешното убеждение на ДСИ/ЧСИ, и това на съдията - в правомощията и последиците от това "убеждение" - ей за това! Защото единият е изпълнител и трябва точно да изпълни закона и съд. решение /изп.лист/, а другият следва да преценя дали при Х доказателства в подкрепа на един факт и още Х доказателства в обратната насока, следва да приеме фактът за доказан - ей за това!
Какво като и едните и другите имали публични функции ... много институции и лица имат такива ...
... ах, че се дразня на лаици, които се правят на големи капацитети по държавно управление ...
Толкова ли не можете да разберете, че проблемът не е в системата, а в хората. И то не в конкретните хора, а в обществото като цяло. Каквато и система да направим, какъвто и закон да приемем, не се ли променим като хора, винаги ще е така ... А системата - да, има проблеми - не е идеална. Има и какво да се подобрява, НО в момента няма кой да измисли нещо по-добро /гледай ги какви са ни умници във властта, а и около нея / - няма такива хора в България и за това е по-добре да не се бута нищичко ...
Просто за последните години е доказано, че пипне ли се нещо по системата, нещата се влошават! /щото не знаят къде и какво - щото се борят с последствията, а не с причините/
Щото една болест не се лекува като се лекуват симптомите, а като се диагностицира правилно! Но това не е за всеки ... малко са хората, които го могат това с точната диагноза, но тях обикновено ги обявяват за ненормални /и за това понякога и си мълчат /...