Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2005 г.
СДЕЛКАТА, ПРЕДМЕТ НА УВАЖЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 135 ЗЗД Е ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА - САМО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ КРЕДИТОРА И ДЛЪЖНИКА. ТЯ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ КРЕДИТОРА И ТРЕТОТО ЛИЦЕ. КОГАТО Е ПРОДАДЕНА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТ ТРЕТОТО ЛИЦЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И НА ВЪЗСТАНОВЕНО СЪСТОЯНИЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТ.
Чл. 135 ЗЗД
Чл. 33, ал. 2 ЗС
Докладчик председател на отделение Добрила Василева
С решение на районен съд гр. С по иск, предявен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на Р. М. и А. М. договор за продажба от 26.11.1998 г., сключен между М. И. и дъщеря й Е. И. за 1/2 ид. ч. от имот пл. № 2528 в землището на гр. С., състоящ се целият от 500 кв. м. с построена в имота вилна сграда. За 1/2 ид. ч. от имота е признато за установено, че принадлежи на Е. И. по наследство от нейния баща, а исковете й за признаване за собственик на останалата 1/2 ид. ч. от имота и за изкупуване на тази част по чл. 33, ал. 2 ЗС са отхвърлени. Решението е оставено в сила от въззивния съд.
Ищцата Е.И. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която срещу нея е уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и са отхвърлени нейните искове за собственост на 1/2 ид.ч. от имота и за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Спорът е за имот, който е бил съсобствен между ищцата и нейната майка при дялове 1/2 и 1/2 ид.ч. На 31.08.1994 г. майката М. И. прехвърлила с предварителен договор целия имот на ответника Р. М., а на 26.11.1998 г. продала на дъщеря си с нотариален акт 1/2 ид. ч. от същия имот. Със съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ГПК предварителният договор е обявен за окончателен. Ищцата е поддържала, че е едноличен собственик на целия имот, тъй като притежава 1/2 ид. ч. по наследство и 1/2 ид. ч., продадени й от нейната майка М. И. Счита че решението по чл. 19, ал. 3 ГПК не може да й се противопостави, тъй като нейната продажба е станала преди вписване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен - исковата молба е вписана на 5.07.1999 г., а продажбата е от 26.11.1998 г. Предявила е иск за признаването й за собственик на целия имот - дворно място с вилна сграда. При условията на евентуалност поддържа, че следва да бъде призната за собственик на 1/2 ид. ч. от имота, а като съсобственик за останалата част с продавачката по предварителния договор моли да й се признае правото да изкупи 1/2 ид. ч. по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на ответниците.
Последните са предявили иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на сделката, с която майката е продала 1/2 ид. ч. от имота на своята дъщеря за недействителна по отношение на тях, тъй като с тази продажба продавачката по предварителният договор не може да изпълни задължението си да им прехвърли собствеността на имота и ги уврежда.
На първо място съдът е разгледал иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като е преценил, че изхода от него има преюдициално значение за разрешаване на останалите искове. В тази връзка е приел, че продажбата действително е увреждаща по отношение на купувачите по предварителния договор, тъй като препятства изпълнението на задължението за прехвърляне на имота. Приложена е и презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД предвид родствената връзка между страните по продажбата. С оглед на този резултат ищцата е призната за собственик само на 1/2 ид. ч. от имота, а за 1/2 ид. ч. искът е отхвърлен. Отхвърлен е и евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като е установено, че ищцата е знаела за продажбата и дори е имало разговори да прехвърли и своята идеална част, което съдът е възприел за индиция, че е била поканена и отказала да изкупи дела на съсобственика.
В касационната жалба се оспорва приетото от съда, че ищцата по презумпция е недобросъвестен приобретател и знаела за увреждащия ефект на сделката. Счита че неправилно е отхвърлен и иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като преценката за наличие на покана следва да се прави спрямо решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а не спрямо предварителния договор, а също че липсват доказателства за направено предложение за изкупуване.
Доводите срещу уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. В тази част решението е правилно и следва да се остави в сила. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е оборима, но от събраните по делото доказателства не може да се направи друг извод освен този, който е направил съдът, а именно че ищцата е знаела, че продажбата уврежда интересите на купувачите по предварителния договор, тъй като е установено, че и самата тя е била в преговори с тях. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е в полза на кредитора, каквито са купувачите по предварителния договор и оборването й тежи върху продавача или лицето, с което е договарял, в случая ищцата, което тя не е успяла да стори.
С оглед на изхода от този спор правилно е прието, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч., толкова колкото има по наследство от своя баща, както и че другата 1/2 ид. ч. е била собственост на нейната майка и доколкото има валидно прехвърляне по предварителния договор, респективно по силата на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то е именно за тази част от 1/2 ид. ч. До този размер на продажбата може да се упражни и правото на изкупуване, но това е по принцип, докато в конкретния случай и този иск правилно е отхвърлен от съда. Това е така, тъй като въпросът следва да се разгледа във връзка с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД и неговото отражение в отношенията между трите страни, спрямо които се разпростират последиците на решението. Продажбата е недействителна само в отношенията между страните по предварителния договор, а не изобщо. Затова по отношение на ищцата не може да се приеме, че продадената й 3/4 ид. ч. се връща в патримониума на нейната майка, възстановява се състоянието на съсобственост и тя може да упражни правото на изкупуване. Този ефект решението произвежда само в отношенията между страните по предварителния договор и благодарение на това става възможно при обявяване на договора за окончателен купувачът да придобие собствеността на имота. В тази хипотеза предимството, което ищцата има поради по-ранната дата на вписване на нейния нотариален акт спрямо вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД отпада. Такава конкуренция се решава в полза на по-рано вписания акт само когато той е действителен. В случая първата продажба е недействителна, макар и само по отношение на ответника, поради уважаване на иска по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и затова предимството от по-ранното вписване на продажбата в полза на ищцата не може да я ползва. Ищцата Е. И. се оказва в положение на купувач на чужд имот, поради което не се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от имота, както поддържа в жалбата и затова установителният иск за собственост на тази част от имота правилно е отхвърлен.
След като в отношенията между майката и дъщерята, която е трето лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, продажбата е действителна, те не могат да се третират като съсобственици и да се признае правото на ищцата да иска изкупуване на частта от имота, предмет на предварителния договор и на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с оглед на което правилно е отхвърлен и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС.