начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Разлика между заем и банков кредит в чужда валута

Казуси по търговско право. Търговска регистрация
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Разлика между заем и банков кредит в чужда валута

Мнениеот kislavovski » 07 Дек 2012, 12:57

Здравейте, лекс.бг

Във ФБ има създадена група "Ипотечни кредити в швейцарски франкове", където може да се присъедините и да намерите около 1000 души потенциални клиенти.
В началото групата бе създадена за да се борят неравностойните членове от договорите, по-точно свободата на банките да покачват лихвите по кредити по тяхно усмотрение.

Но за тази група хора има още един проблем и той е много по-тежък. Фактът, че кредита е във ШФ (швейцарски франкове).

Установи се, че такива кредити в чужда валута носят объркващото название "еврокредити". Но "еврокредитите" не са кредит, отпуснат в евро, а в чужда валута.

Установи се, че има огромна и много съществена разлика между "заем" и "банков кредит", а очевидно някои съдии в България не са запознати с нея.

Намерихме счетоводните записи от такива еврокредити и установихме, че когато са отпускани, банката записва от едната страна на активите си че има повишение с еди колко си франка (отпуснатата главница), и затова кредитира другата страна на баланса(задълженията си, в случая сметката на кредитополучателя) със същата сума във франкове.

На практика банката създава чисто нови франкове извън юрисдикцията на швейцарската национална банка.

Има ли хора в този форум, които са специалисти по юридическото регулиране на такива еврокредити. Почти нищо няма в интернет по темата. Изглежда такива еврокредити са в сивата юридическа зона.

Интереса на хората, които банките са подлъгали да изтеглят такива еврокредити (в ШФ) е да се докаже юридически, че договора е невалиден и фактически са отпускани лева(евро).

Типичния договор на тези хора съдържа изреченията "Банката отпуска еди колко си франка". Последвани веднага от клауза, че кредитополучателя ги получава в специална служебна сметка, която веднага служебно се превалутира в евро(лева).

Един от юристите в групата, твърди, че по този начин легалната форма на кредита не съответства на целта на кредита.
Други твърдят, че самата идея да се създават валути извън съответните държави е главозамайваща и икономически нелогична.

Как мислите вие? Има ли спасение за тези хора?
Около десет процента от тях са завели дела, в които борят неправомерно увеличените лихви.
Тези дела ще бъдат спечелени най-вероятно.

Но имат ли шанс да преборят юридически самата задлъжнялост в чужда валута?

Моля да си представяте компетентно обоснованите мнения, а аз ще се мъча да ги оборвам (или подкрепям, зависи дали отговорят на интересите на хората)
Моля всички юристи, които считат че могат реално да помогнат на тези хора да се включат в групата и да предложат услугите си. Потенциалните ви клиенти са от каймака на работещата средна класа.

Ако успеете да заведете кредита им в съд и да спрете изпълнителното производство докато се съдите с банката, те ще имат достатъчно свободни средства за вашите хонорари(от вноски, които в него момент, може да спрат да плащат, докато не се изясни случая)
kislavovski
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 07 Дек 2012, 12:34

Re: Разлика между заем и банков кредит в чужда валута

Мнениеот kislavovski » 07 Дек 2012, 17:24

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЗАЕМ И БАНКОВ КРЕДИТ И ЗАЩО ДОРИ СЪДИИ СЕ БЪРКАТ?

Виждам, че темата има преглеждания и затова продължавам с това, което сме открили досега.
Ще дискутирам изключително важната разлика между заем и банков кредит.
Провокиран съм от това, че търсейки съдебна практика, хората от групата пуснаха едно решение на Апелативен съд Варна,

където става въпрос за някакви ипотеки в евро на ООД.
Там видях черно на бяло съдията да пише в мотивите към присъдата "....ала бала....член 240 от ЗЗД(!?)......"
С което стана веднага без съмнение ясно, че съдията не прави разлика между заем и банков кредит.
Колко ли още практикуващи юристи не правят тази разлика? Тя е изключително важна.
Но сякаш че премълчавана и недообяснявана, така щото да бъде ясно разбрана в родните университети.

Въпросният член 240 от ЗЗД, на практика дава дефиниция какво е заем:
""""Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а

заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата
.""""

Докато дефиниция какво е банков кредит има в Търговския закон. (и това че е в Търговския закон е много важен факт също! Не

случайно банковия кредит стои там, където стоят или стояха разните му менителници, джиросвания, чекове и прочие)
"""Чл. 430. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя

парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно

уговореното и да я върне след изтичане на срока.

(2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

(3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма
."""

Защо договора за банков кредит няма нищо общо със заема?

Обърнете внимание на заема. Той е "предаване в собственост". Банковия кредит от друга страна е "отпускане на парична сума"

Колко юристи знаят защо има специален текст за "отпускане на парични суми", при положение че ЗЗД вече е дефинирал заема?

Ето отговора.

Предаване в собественост на пари и други заместими вещи значи логически следните много важни неща:
1. Парите и другите заместими вещи съществуват ПРЕДИ факта на подписване на договора за заем
2. Съществувайки те са нечия собственост и тя бива прехвърлена.
3. Дефиницията задължава да се върнат обратно парите и другите заместими вещи в същия вид, количество и качество.

Пример: Аз давам 5 лева на заем. Следователно тези пари
1. Съществуват преди да ги дам на заем 2. са мои 3. след довогова вече ги нямам 4. член 240 ми гарантира да ги получа

обратно като левове (а не долари) като 5 (а не като 6 или 2) и да са запазили качеството си да бъдат действащи пари. (а не

старите пет лева)

Отпускане на парична сума от банка значи нещо съвсем друго, обаче! Това не се разбира явно от юристите и не им е

обяснявано, както трябва.
1. Паричната сума НЕ СЪЩЕСТВУВА преди да се подпише договора за банков кредит!
2. Следователно Банката НЕ Я ПРИТЕЖАВА и следователно НЕ СЕ ПРЕХВЪРЛЯ СОБСВЕНОСТ!
3. Търговския закон задължава създадената от банковия кредит парична сума да бъде в писмена форма, да бъде върната (на

практика унищожена обратно в небитието, откъдето е дошла) плюс лихва за банката. (лихвата е абсолютно гарантирана и

задължителна)

Пример: банка отпуска 5 лева банков кредит. Следователно тази парична сума
1. не съществува и не се притежава от никой. 2. Едва след като подпишете договора, банката придобива ЦЕННАТА КНИГА с вашия

подпис и ви отваря банкова сметка, в която пише числото 5. Това число 5 идва от това че банката е забогатяла току що с

5лева от това че сте й дали ценна книга с вашия подпис, която е банков кредит и съгласно закона съдията ще заповяда да се

върне току що създадената парична сума. Това й позволява да задлъжнее към вас със същата сума.
Ако желаете, можете да получите в брой числото 5 от вашата сметка и банката ще ви го даде от касата си. 3. Но тя не

прехвърля собствените си 5лв от касата във ваша собственост ей така. Тя ви ги дава 5те лева на банкнота, но в същото време

ви изпразва сметката. Тоест премахва си задължението към вас. Следователно банката няма 5лева, но тя ги е изтъргувала да

си намали ВЕЧЕ ПОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ към вас. Тя купува намаляването на задълженията си с 5тяхто лева от касата, не ги дава на

заем. За разлика от мен, който давайки 5лв на заем нищо не купувам насреща, аз не ги давам за да си намаля задълженията

към някой.

Един окръжен съдия в групата даже цитираше член 240 от ЗЗД по отношение на Ипотечните кредити в ШФ, а именно че "вещата

трябвало да се върне в същия вид, количество и качество". Ето - и той показва във ФБ, че не знае разликата.

Ако член 240 от ЗЗД можеше да се прилага къмто банковите кредити, то просто нямаше да има член 430 от ТЗ, който

допълнително да ги дефинира. Предполагам сте забелязали, че законите са написани по пестелив начин и няма излишни

дублирания на дефиниции.

Та, току що доказахме че член 240 от ЗЗД е нерелевантен към въпроса - "Трябва ли да се връщат ШФ по тези кредити?"
kislavovski
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 07 Дек 2012, 12:34


Назад към Търговско право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта


cron