начало

Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна

Решение № 888 от 7.07.2008 г. на ВКС, V г.о.

Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Решение № 888 от 7.07.2008 г. на ВКС, V г.о.

Мнениеот TEREZADESKOVA » 01 Окт 2013, 13:38

За съжаление в момента нямам достъп до "Апис" и "Сиела" :cry: Не зная номера на делото, за да проверя и в страницата на ВКС.
Ще съм много щастлива, ако някой изпрати тук в отговор
Решение № 888 от 7.07.2008 г. на ВКС, V г.о.
В същото имало текст, че "Съсобственик на недвижим имот може да продаде своята идеална част на един друг съсобственик и не е длъжен да я предлага за изкупуване на всички останали съсобственици. Това задължение той има само ако я продава на трето лице."
Става въпрос да се избегне чл. 33 от ЗС. :wink: при продажба на идеална част.
Благодаря предварително! :D
Пръв сред равни - за правата и правилата в един по-добър свят!
TEREZADESKOVA
Младши потребител
 
Мнения: 55
Регистриран на: 28 Яну 2008, 10:10

Re: Решение № 888 от 7.07.2008 г. на ВКС, V г.о.

Мнениеот alexandar25 » 01 Окт 2013, 13:55

В Аписа не успях да открия това Р на ВКС, Намерих едно на РС-Търговище, но може да Ви помогне и ТР №5/2012 г.
28 ноември 2012 г.
УСПЕХ!

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 5/2012 г.
гр.София, 28 ноември 2012 г.




Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 1 ноември 2012 г. в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на
Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС
и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ


ПРЕДСЕДАТЕЛИ на
ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ТАНЯ МИТОВА
ПЛАМЕН СТОЕВ
БОЙКА СТОИЛОВА




ЧЛЕНОВЕ:

1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА
24. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
25. ЕМИЛ ТОМОВ
3. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
26. АЛБЕНА БОНЕВА
4. ТЕОДОРА НИНОВА
27. СВЕТЛА ДИМИТРОВА
5. НАДЕЖДА ЗЕКОВА
28. БОНКА ДЕЧЕВА
6. НАДЯ ЗЯПКОВА
29. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
30. ЖИВА ДЕКОВА
8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
31. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
9. СТОИЛ СОТИРОВ
32. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
33. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
34. ВАСИЛКА ИЛИЕВА
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
35. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
13. СВЕТЛА ЦАЧЕВА
36. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
14. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
37. ОЛГА КЕРЕЛСКА
15. ЛЮБКА БОГДАНОВА
38. ЗОЯ АТАНАСОВА
16. ВЕСКА РАЙЧЕВА
39. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
17. КОСТАДИНКА АРСОВА
40. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
18. ЗЛАТКА РУСЕВА
41. БОРИС ИЛИЕВ
19. ДИЯНА ЦЕНЕВА
42. ДИАНА ХИТОВА
20. МАРИЯ ИВАНОВА
43. БОЯН ЦОНЕВ
21. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
44. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
22. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
45. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
23. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
46. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ


при участието на секретаря Борислава Лазарова
постави на разглеждане тълкувателно дело № 5 по описа за 2012 г. на ОСГК,
докладвано от съдията МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


Тълкувателно дело № 5/2012 г. е образувано с разпореждане от 17.04.2012 г. на заместника на председателя на Върховния касационен съд и председател на гражданската колегия по предложение на състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение, който с определение от 6.03.2012 г. по гр.д. № 613 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г. е спрял производството по делото и е предложил на общото събрание на гражданската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос:

Налице ли е заобикаляне на закона по чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал.1 ЗС.

Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

По поставения правен въпрос е създадена противоречива съдебна практика.

С едни съдебни решения се приема, че сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Приема се, че дарението на идеална част от съсобствен имот, последвано от отчуждаване на останалата идеална част от имота в полза на трето за съсобствеността лице чрез възмездна сделка – покупко- продажба, не е нищожно поради заобикаляне на закона, дори целта на дарението да е била осуетяване правото на изкупуване, доколкото чрез него не се постига забранен от закона резултат, тъй като резултатът от дарението е прехвърлянето на собственост, което не е забранено от закона.

С други съдебни решения се приема, че законовата забрана да се постигне определен правен резултат по силата на сключената сделка обуславя недействителността по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Дарствената сделка, предхождаща продажбата на останалата идеална част от съсобствения имот, е сключена за заобикаляне на закона и именно поради това е недействителна, тъй като по силата на договора за дарение преобретателят по сделката следва да бъде действително дарен – да получава нещо без да дава насрещна престация, а дарственото намерение, в конкретния случай не е установено.

Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно първото становище.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението. Независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със своята част. Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага част от недвижим имот. Според закона задължението съществува само при договор за продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част от правото на строеж. При повече от един съсобственик няма изискване от кой измежду тях да бъде извършено изкупуването, след като то ще се осъществи от лице, което не е извън съсобствеността. Едва в случай на отказ на останалите съсобственици, делът може да бъде предложен за продажба на трето за съсобствеността лице. При възмездната сделка за продавача е без значение от кого ще получи стойността на продаваната вещ – от съсобственика или от трето лице.

Изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на друг от съсобствениците – в отношенията между съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. В случай, че преди продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е сключен договор за дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС.

Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право. Правилото създава ограничение за правото на разпореждане и договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, и затова разпоредбата на чл. 33 ЗС не подлежи на разширително тълкуване. Нарушаването на задължението от страна на съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота, има за правна последица само възникването на преобразуващото право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия, но не създава правно задължение за изкупуване.

Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите – чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

При заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото. В случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на сделката по чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.

Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а, за да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна – по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.

Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В последната хипотеза ще се приложат правилата на прикритата продажбена сделка, ако са налице основанията за нейната действителност.

По изложените съображения общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И :

Когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.



ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на
Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС
и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ.............................


ПРЕДСЕДАТЕЛИ на
ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА....................
ТАНЯ МИТОВА...............................
ПЛАМЕН СТОЕВ.............................
БОЙКА СТОИЛОВА ......................




ЧЛЕНОВЕ:

1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА....................
24. МАРИО ПЪРВАНОВ...............
2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА..............
25. ЕМИЛ ТОМОВ........................
3. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ......................
26. АЛБЕНА БОНЕВА...................
4. ТЕОДОРА НИНОВА......................
27. СВЕТЛА ДИМИТРОВА..........
5. НАДЕЖДА ЗЕКОВА.......................
28. БОНКА ДЕЧЕВА.....................
6. НАДЯ ЗЯПКОВА............................
29. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА..........
7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА................
30. ЖИВА ДЕКОВА.....................
8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА.............
31. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА.......
9. СТОИЛ СОТИРОВ........................
32. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА........
10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА...........
33. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА........
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА...................
34. ВАСИЛКА ИЛИЕВА...............
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ..........
35. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА............
13. СВЕТЛА ЦАЧЕВА.......................
36. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА............
14. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ......................
37. ОЛГА КЕРЕЛСКА..................
15. ЛЮБКА БОГДАНОВА.................
38. ЗОЯ АТАНАСОВА.................
16. ВЕСКА РАЙЧЕВА.......................
39. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ............
17. КОСТАДИНКА АРСОВА.............
40. ВЕСЕЛКА МАРЕВА...............
18. ЗЛАТКА РУСЕВА........................
41. БОРИС ИЛИЕВ......................
19. ДИЯНА ЦЕНЕВА.........................
42. ДИАНА ХИТОВА...................
20. МАРИЯ ИВАНОВА.....................
43. БОЯН ЦОНЕВ........................
21. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА..........
44. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ......
22. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА.............
45. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА.........
23. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА........
46. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ...........


ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по ТР № 5/2012 г., ВКС, ОСГК

В хипотезата на поставения за отговор с тълкувателното решение въпрос, а именно: „Когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част от съсобствения имот впоследствие се прехвърли на същото трето лице с договор за покупко-продажба, без частта на дарителя да е била предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС”, считам, че е налице заобикаляне на императивната законова норма на чл. 33, ал. 1 ЗС и осуетяване на правото на изкупуване, което обуславя недействителност по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 ЗС на дарствената сделка, предхождаща продажбата на останалата идеална част от съсобствения имот, поради заобикаляне на закона. В резултат на сключения между съсобственика и третото, външно за съсобствеността лице договор за дарение на идеална част от съсобствения имот, третото лице става съсобственик на имота.

В резултат на това при извършване на втората сделка /покупко-продажбата/ в отношенията между дарителя и надарения, страни по предходната сделка, изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС не се прилага. Или с предхождащата покупко-продажбата извършена между тях дарствена сделка на практика е заобиколено императивното изискване на чл. 33, ал. 1 ЗС.

В този случай не е налице и дарственото намерение, характерно за действителния договор за дарение.



Съдия Надя Зяпкова




Р Е Ш Е Н И Е

№ 441 14.09.2012 г. гр. Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА


Търговищкият районен съд Девети състав

На двадесети август 2012 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Х.К.

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 514 по описа за 2012 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. ЗЗ, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с решение от 10.05.1995 г. на ПК-Търговище на името на Ю. М. *** е възстановено правото на собственост върху пет ниви в землището на село Пайдушко, общ. Търговище. Ищецът и втората ответница са съсобственици - ищецът е наследник на починалия син И. на общия наследодател Ю., втората ответница А. е дъщеря на последния. Първият ответник е трето лице. На 29.03.2012 г. ищецът научил от съпругата на първия ответник, че мъжът и е купил всички ниви от наследниците на Ю. М. Ю. На следващия ден /30.03.2012 г./ от справка в службата по вписванията установил, че втората ответница е продала на 23.12.2011 г. своята 1/5 ид.ч. от петте съсобствени ниви на първия ответник за общата сума от 655 лв. Никой не му е предложил да изкупи дела на втората ответница при посочените условия преди тя да го продаде на третото лице - първия ответник. Исковата молба е подадена на 12.04.2012 г. т.е. в двумесечния срок по чл. ЗЗ, ал.2 от ЗС. Моли съдът да постанови решение, с което да разпореди той-ищецът да изкупи идеалната част от наследствените ниви, предмет на делото, които са продадени от първата ответница на останалите двама ответници или такава част, съответстваща на неговата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответниците оспорват иска. Първият ответник не е трето лице, а също е съсобственик на процесните земеделски земи, тъй като с нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движими вещи от 23.12.2011 г. е придобил собствеността на 1/5 ид.ч. от същите земеделски земи, която идеална част е била собственост на А.Й. А. - една от наследниците на общия наследодател Ю. М. Ю. и съответно- сестра на втората ответница и леля на ищеца. Освен това ищецът е научил за продажбата от 23.12.2011 г. почти непосредствено след извършването и, поради което не е спазен двумесечния срок за завеждане на иска. По силата на сключения граждански брак на 11.09.1994 г. и на осн. чл. 21, ал.1 от СК, независимо, че придобиването по нотариалния акт за замяна на недвижим имот срещу движими вещи № 192, том ХІV, рег.№ 16031, дело № 1698 от 23.12.2011 г. по описа на нотариус П.А. е на името на М.М.М., неговата съпруга Ф.А.М. - третата ответница, също се явява съсобственик.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: С решение от 10.05.1995 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Търговище е възстановено правото на собственост на наследниците на Ю. М. *** по плана за земеразделяне в землището на с. Пайдушко, както следва: 1. Използв. Ливада от 3.199 дка, ІV категория, местност "Чаир Бою", имот № 003022; 2. Нива от 22.905 дка, ІХ категория, местност "Балък алтъ", имот № 006029; 3. Нива от 9.601 дка, VІІ категория, местност "Чамурлук", имот № 016035; 4. Нива от 11.706 дка, ІV категория, местност "Ак каирак", имот № 020027 и 5. Нива от 9.518 дка, VІ категория, местност "Козлук", имот № 021006, при изрично посочени граници и съседи. Неразделна част от това решение са скиците на посочените имоти. Съгласно удостоверение за наследници № 94-00-11/08.12.2011 г. Ю. М. ***, починал на 30.04.1968 г. е имал пет деца: трима синове - Давуд, поч. 1961 г.; Сюлейман - поч. 1984 г.; И. - поч. 1993 г. и две дъщери - А. и А., които са живи. Последната дъщеря е втората ответница по делото. Видно от удостоверение за наследници № 94-00-80-/1 от 29.03.2012 г. на третия син на общия наследодател Ю. М. Ю.: И. Ю. ***, поч. на 08.08.1993 г. същият е оставил двама законни наследници - син М.И.Ю., който е ищец по настоящото дело, и дъщеря Г. И.ова А.. Безспорно се установи от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че М.М.М. е сключил на 11.09.1994 г. граждански брак с Ф.А.М.. Това са първият ответник и третата ответница по делото. Видно от нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движими вещи № 192, том ХІV, рег.№ 16031, дело № 1698 от 23.12.2011 г. по описа на П.А. - нотариус, вписан в регистъра на НК под рег.№ 496, първата дъщеря на общия наследодател Ю. М. Ю.: А.Й. А. прехвърля на М.М.М. /първият ответник по делото/ притежаваните от нея идеални части от следните съсобствени недвижими имоти, находящи се в с. Пайдушко, общ. Търговище, а именно: а/ 1/5 ид.част от Използв. Ливада от 3.199 дка, ІV категория, местност "Чаир Бою", имот № 003022; б/ 1/5 ид.част от Нива от 22.905 дка, ІХ категория, местност "Балък алтъ", имот № 006029; в/ 1/5 ид.част от Нива от 9.601 дка, VІІ категория, местност "Чамурлук", имот № 016035; г/ 1/5 ид. част от Нива от 11.706 дка, ІV категория, местност "Ак каирак", имот № 020027 и д/. 1/5 ид.част от Нива от 9.518 дка, VІ категория, местност "Козлук", имот № 021006, като в замяна приобретателят на недвижимите имоти и прехвърля 11385 кг. жито на обща стойност 3985 лв. По делото няма никакви данни и доказателства тази сделка за замяна да е прогласена за нищожна или да е унищожена и съответно нотариалният акт да е обявен за недействителен. По силата на тази сделка за замяна М.М.М. е станал съсобственик на визираните пет земеделски недвижими имоти в с. Пайдушко, наравно с другите съсобственици - А. Й. А.; М.И.Ю. и Г. И.ова А.. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том ХІV, рег.№ 16032, дело № 1699 от 23.12.2011 г. по описа на П.А. - нотариус, вписан в регистъра на НК под рег.№ 496, втората дъщеря на общия наследодател Ю. М. Ю.: А.Ю.А. /втората ответница по делото/ продава на М.М.М. притежаваните от нея идеални части от същите съсобствени недвижими имоти, находящи се в с. Пайдушко, общ. Търговище, а именно по 1/5 идеална част от всяка една от същите съсобствени земеделски земи: 1. Използв. Ливада от 3.199 дка, ІV категория, местност "Чаир Бою", имот № 003022; 2. Нива от 22.905 дка, ІХ категория, местност "Балък алтъ", имот № 006029; 3. Нива от 9.601 дка, VІІ категория, местност "Чамурлук", имот № 016035; 4. Нива от 11.706 дка, ІV категория, местност "Ак каирак", имот № 020027 и 5. Нива от 9.518 дка, VІ категория, местност "Козлук", имот № 02100, за сумата от 655 лв., която е изплатена на продавача от купувача преди подписване на нот.акт. Данъчната оценка на имотите, както е отбелязано в нотариалния акт е 655 лв. По делото няма никакви данни и доказателства тази сделка за покупко-продажба да е прогласена за нищожна или да е унищожена и съответно нотариалният акт да е обявен за недействителен. Тази сделка за покупко-продажба е извършена между съсобственици вследствие на предхождащата я и описана по-горе сделка за замяна. Няма спор между страните по делото, че по силата на сключения граждански брак и на осн. чл. 21, ал.1 от СК съпругата на купувача М.М.М.: Ф.А.М. /третата ответница по делото/ също е станала съсобственик на процесните пет земеделски недвижими имоти.

От показанията на св. Ю.-съпруга на ищеца се установи, че от възстановяване правото на собственост на наследниците върху процесните земеделски земи единствено мъжът и М.Ю. се заел да ги обработва и да се грижи за тях и никой от другите наследници от тогава до сега нямал нищо против. Преди три години на мястото на едната нива засяли овощна градина. Ищецът и семейството му казвали на другите съсобственици да дойдат и да си работят нивите, ако искат, но последните не се интересували. На 29.03.тази година - 2012 г. когато св. Ю. била в селския магазин чула от хората, че кметицата - това е Ф.М. /третата ответница по делото/ казала за М. и семейството му да не влизат повече в градините, защото вече не били техни, а тя е новият собственик. Като чула това св. Ю. се разплакала - как така ще им вземат овощната градина и се обадила на съпруга си и той дошъл. Попитали Ф. и тя им отговорила, че изкупили земите, но на тях не им били казали, за да печелят време. На следващия ден ищецът започнал да урежда документи за делото.

От показанията на тримата свидетели, посочени от ответниците, не може да се установи безспорно и недвусмислено кога ищецът е узнал за извършената продажба на съсобствените идеални части на А.Ю.А.. Св. Х. Е. е дъщеря на втората ответница А.Ю.А. - продавачката по договора. Св. Е. каза, че преди Нова година - декември 2011 г. няколко дни след продажбата тя и братовчедка и /св.Х./ случайно срещнали по обяд около 13 ч. в центъра на гр. Търговище, близо до ГУМ М. и му казали, че са продали земите. М. се ядосал, че леля му А. е продала нивите на М. и я заплашил, че ще я бие, че ще и счупи главата. Когато А. се обадила на дъщеря си да и се оплаче от М., св. Е. я посъветвала да подаде жалба. Св. А. Х. е племенница на втората ответница А.А. и дъщеря на нейната сестра А. А.. От нейните показания се установи, че всички роднини се събрали и обсъдили въпроса, че 20 години М. ползва съсобствените земи, а не им дава рента и решили да си продадат земите. Когато двете с братовчедка и - св. Е. срещнали М. *** до ГУМ няколко дни преди Новата година те му казали, че ще го направят - другите съсобственици ще си продадат нивите /"Заявихме му, че ще го направим. Бях с другата свидетелка като му казах. Разбра какво му говорим."/. След това същата св. Х. каза "За земите на А. му казахме, че ще продадем нивите. След сделката му казахме, че А. е продала нивите. Бяхме с братовчедка ми и двете му казахме, че сме продали нивите." Втората ответница се оплакала на племенницата си, че М. я заплашил, че ще и счупи главата, защото била продала нивите и че тя се страхува и че ще подаде жалба. Такава жалба не е представена като писмено доказателство по делото. Св. Хюсеин Ахмедов е съпруг на А. А. - сестрата на втората ответница. Същият каза, че всички наследници се събрали общо, тъй като едни били в Турция, други във варна и решили да продадат нивите си на този, който им дава рента - М.. Продали ги преди Новата година. По телефона предлагали на М. да ги купи, но той не се отзовал, даже им казал, че не иска да ги вижда в с. Пайдушко. А. предложила на М. да му продаде нивите си, но той отказал. Когато минала сделката при нотариуса А. - сестрата на А. му се обадила на М. и му казала, че вече не търсят нищо от него, защото са продали нивите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е регламентирано с разпоредбата на чл. ЗЗ, ал.2 от ЗС. То е преобразуващо субективно материално право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредената чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън съсобствеността. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата, а когато няма направено предложение до съсобствениците да изкупят дела на съсобственика-продавач, тогава срокът започва да тече от момента на фактическото узнаване за продажбата. Двумесечният срок за предявяването на иска е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му като в тежест на ищеца е да установи момента на узнаването. Неспазването на този срок обуславя недопустимост на разглеждането на претенцията по съдебен ред, в който случай съдът не дължи произнасяне по съществото на спора. Няма спор в съдебната теория и практика, че моментът на узнаването за извършване на покупко-продажбата може да бъде доказан с всички доказателства и доказателствени средства. За установяване факта на научаване от ищеца за извършване на продажбата съдът разпита две групи свидетели, преценявайки показанията им съгласно чл. 172 от ГПК с оглед всички други данни по делото, като се има предвид и възможната тяхна заинтересованост. Първата свидетелка Ю. е съпруга на ищеца, втората - Е. е роднина по права линия на ответницата А.А.; третата - Х. е роднина по съребрена линия на А.А., а по отношение на четвъртия свидетел - Ахмедов ответницата А.А. се явява роднина по сватовство. Съдът дава вяра на първата свидетелка, чиито показания са категорични и недвусмислени и кореспондират с писмените доказателства по делото - издадените удостоверение за наследници са от дата 29.03.2012 г., а не по-рано т.е. непосредствено след като ищецът фактически е узнал за извършената продажба. Съдът не кредитира показанията на св.Е., св. Х. и св. Ахмедов, които макар и да са дадени от повече на брой свидетели са противоречиви, колебливи и не са недвусмислени. Веднъж показанията на последните трима свидетели са в смисъл, че са казали на ищеца преди Новата 2012 г., че ще продадат нивите, че така са решили и впоследствие в обратния смисъл - че са му казали, че вече са ги продали нивите. Двумесечният срок по чл. ЗЗ, ал.2 ЗС започва да тече от узнаването на извършената сделка, а не от узнаване на намерението на съсобственика да продаде в бъдеще имота /в тази насока Р № 1430 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4993/2007 г., ІV г.о./. Ответниците не представиха като писмено доказателство в подкрепа на възражението им, че ищецът е научил за продажбата в един по-ранен момент - през м. ХІІ.2011 г. споменаваната от двете свидетелки жалба на А.А. против М. Ю. по повод на заплашване от негова страна, че ще и счупи главата защото е продала нивите си. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е спазен двумесечен срок, считано от 29.03.2012 г. за предявяване на иска по чл. ЗЗ, ал.2 ЗС - на 12.04.2012 г., видно от исковата молба. Искът е допустим, предявен от съсобственик в преклузивния срок, но по същество е неоснователен.

Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства, че към момента на извършване на сделката за покупко-продажба от А.Ю.А. на М.М. Ахмедов на притежаваните от нея идеални части от съсобствените недвижими имоти, купувачът не е трето лице - външно за собствеността, а също е съсобственик вследствие на предходната сделка за замяна на недвижими имоти срещу движими вещи, с която А.Й. А. му е прехвърлила притежаваните от нея идеални части от същите съсобствени недвижими имоти. Претенцията на ищеца, че продавачката е била длъжна да предложи писмено на останалите съсобственици да изкупят нейната идеала част от съсобствените имоти преди да продаде на първия ответник, няма законово основание. Нормата на чл. ЗЗ ЗС дава право на съсобственика да бъде предпочетен при продажба на идеална част от друг съсобственик на трето лице, чуждо на съсобствеността. Смисълът на тази норма е в това, че за продавача е безразлично от кого ще получи парите си, а за оставащия в имота съсобственик не е без значение дали в имота ще се установи друго лице и поради това законът защитава неговия интерес, като му предоставя правото да изкупи продаващата се идеална част. Съсобственик на недвижим имот може да продаде своята идеална част на един друг съсобственик и не е длъжен да я предлага за изкупуване на всички останали съсобственици. Това задължение той има само и единствено ако я продава на трето лице - външно за собствеността. В тази насока е неизменна и непротиворечива съвременната съдебна практика /Р № 92/05.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5666/2007 г., ІІІ г.о.; Р № 107/23.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 689/2011 г., ІV г.о.; Р № 236/11.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 97/2012 г., І г.о.; Р № 244/09.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1207/2010 г., ІV г.о.; Р № 378/07.05.2007 г. на ВКС по гр.д. № 62/2006 г., ІV г.о.; Р № 543/01.04.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2423/2007 г., V г.о.; Р № 570/15.04.2007 г. на ВКС по гр.д. № 352/2006 г., ІV г.о.; Р № 763/10.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2953/2008 г., І г.о.; Р № 888/07.07.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2355/2007 г., V г.о.; Р № 1195/22.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4817/2007 г., І г.о.; Р № 1216/10.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1392/2006 г., V г.о. и пр./. Предвид факта, че купувачът по нотариалния акт за покупко-продажба е съсобственик към момента на сключване на сделката, за продавачката не е съществувало задължението да предлага своите съсобствени идеални части от имотите на другите съсобственици, поради което право на изкупуване по реда на чл. ЗЗ, ал.2 от ЗС не е възникнало за ищеца. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че предявеният иск не е доказан по основание, поради което и следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен.

От представените по делото пълномощни и договори за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК е видно, че всеки един от тримата ответници има действително направени, заплатени разноски в размер на по 200 лв. за адвокатски хонорар. Следва на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът да заплати на всеки един от тримата ответници сумата от по 200 лв., представляваща разноски по делото.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.Ю., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Пайдушко, общ. Търговище, ул. "Чайка" № 3 против М.М.М.,***; А.Ю.А.,*** и Ф.А.М.,***, иск с правно основание чл. ЗЗ, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗС за изкупуване на идеални части от съсобствени недвижими имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.И.Ю., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Пайдушко, общ. Търговище, ул. "Чайка" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от тримата ответници по делото: М.М.М.,***; А.Ю.А.,*** и Ф.А.М.,***, сумата от по 200 лв. /Двеста лева/, представляваща направени от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Аватар
alexandar25
Потребител
 
Мнения: 534
Регистриран на: 19 Мар 2008, 12:52


Назад към Съсобственост и делба


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта


cron