Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

[ivanov_p]

Делото е образувано 2008 и тогава са прибрани парите:

На 25.04.2008г. е образувано изпълнително дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора, по което след извършени запори на банкови сметки по сметка на съдебния изпълнител е извършено плащане на 19.05.2008г.

Не са минали две години по делото и то не е перимирано, давността по ИЛ е изтекла преди образуването на ИД при ДСИ и това е посочено от съда:

на отпаднало основание – погасяване на вземането в претендирания с исковата молба размер по записите на заповед, въз основа на които е издаден на 14.11.203г. изпълнителен лист поради изтекла давност.

От тук идва объркването и или по делото има нещо, което не е коментирано или става въпрос за грешно посочване на мотивите, защото преди това изрично е обсъждан специалния ред за събиране на такива вземания.

Ако това решение е задължително за съдилищата ще означава, че вместо иск по 439 ГПК за длъжника ще е изгодно да изчака да му вземат парите и след това да води иск по 55 ЗЗД,за си прибере и парите и разноските. Отделно или съдиите по изпълнението, или всички, трябва да следят служебно за давността и да прекратяват делата при настъпването й, съответно не ги образуват.

[manol0]

Ivanov,защо всички приемате,че основанието е отпаднало(чл.55).Това,че е отпаднала възможността К да си търси вземането не означава,че отпаднало и вземането.Освен това,тъй като ИЛ е по ЗЗ,К може да заведе иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ при загубване иска поради изтекла давност.Явно основанието не е отпаднало.Д е имал достатъчно възможности да обжалва ИЛ и явно ги е пропуснал.Защо се наказва само пасивността на К,а се толерира тази на Д?
А това Решение 112/11.12.2010 по д. 179/2009

"Неправилно съдът е приел, че с това съдебно решение е погасено само правото на принудително изпълнение. Това е така, ако искът е проведен по време висящността на изпълнителния процес, когато при уважаването му принудителното изпълнение ще бъде прекратено - чл. 330, б. „е" ГПК (отм.). Отрицателно установителният иск в случая е уважен след приключване на принудителното изпълнение. С решението ищецът доказва със сила на присъдено нещо несъществуваването на част от изпълняемото право, т. е. на вземането на ответника, което претендира да му бъде върнато, чрез сега предявения иск против ответника, като недължимо платеното по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на отпаднало основание, поради неоснователно обогатяване." Съдиите виждат само чл..55,а не забелязват чл.118.Текста "Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг" не означава,че Д няма право да иска обратно платеното след изтекла давност,като не знаел за това,само ако е изпълнявал "нравствен дълг"

Ами както казваш,то Д си седи,чака К да прави разноски и след като завършат изпълнението-бам едно искче по чл.55 и си взима обратно всичко,че и с лихвите и разноските,а К без да има вина(отговорен за ИП е СИ) разноските не може да си ги върне,а и лихви и разноски на К ще трябва да плати.Много несправедливо ми се вижда.Правото е за бдящите,не за спящите..ама това трява да важи и за длъжниците,не само за кредиторите.
Neutralen,обърни внимание,че ако иска по чл.439 е бил заведен по време на ИП,то съда нямаше да уважи иска по чл.55. и какво се променя ...

[ivanov_p]

Чл.118 ЗЗД е за доброволно плащане, тук е платено принудително. Разликата с първото дело е, че там няма ОУИ, няма и иск съответстващ на сегашния по 439 от новия ГПК. По старя ГПК имаше един по обширен иск, обхващаш и факти отпреди производството по издаване на ИЛ, но там не коментирам, по онова време не съм събирал пари.
Така или иначе от тук следва да се запомнят две неща.
Първо, очите на 11 при връчване на оригинал по 519 ГПК, а ако се прави с нот. покана изрично да се удостовери не само връчването на поканата, а и на оригиналният изпълнителен лист.
Второ, което е и от най-важните правила при събирането на парите, никога да не се дава дори теоретична възможност нещо да се обжалва или оспорва. Не СИ гледат документите и внимават за последиците, а вие. Ако взискателите си бяха свършили работата нямаше да ги има тези дела.

[sarbijanac]

Така отпада чуденето за какво служи чл.439 и какво търси в ГПК, защо в печатниците се допуска системна грешка да се печата, че давността се прилага с възражение и т.н.

В исковият процес в действителност е така-давноста се прилага с възражение,и то своевременноо отправено.
В изпълнителният процес съдебния изпълнител няма правомощия да се произнася по възражения за давност.
за това е разпоредбата на чл.439 от ГПК за оспорване на дължимоста по съдебен ред.И няма пречка да поискате от компетентния съд да Ви допусне обезпечителна мярка спиране на изпълнителните действия до приключване на съдебния процес.

[nikonikov]

защо всички приемате,че основанието е отпаднало(чл.55).Това,че е отпаднала възможността К да си търси вземането не означава,че отпаднало и вземането.

Основанието (по чл.55 ЗЗД) не би следвало да е отпаднало въз основа на изтекъл давностен срок.Отпаднало ще е,ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото(за издаване на ЗНИ).
Относно възраженията за изтекла давност би следвало да се приложи чл. 303(1)т.1 ГПК и съответно сроковете по чл.305 ГПК.Иначе какво се получава?Изпълнението приключило,имота продаден,всик. платил такси,данъци(ако имота е възложен на него) и т.н. и след време длъж. се сетил,че била изтекла давността,завежда ОУИ,печели(както се вижда от решенията на ВКС) и взиск. е ощетен.Така се създава и несигурност в решенията на Гражданския Съд и в гражданския оборот.
Вече си мисля,че за всеки член от ГПК и ЗЗД трябва да има ТР за прилагането му.

[nikonikov]

На няколко места(включително и в тази тема) срещам твърдението,че ако В е възложил на ЧСИ правомощ. по чл.18(1) ЗЧСИ,то чл.433(1)т.8 ГПК не се прилага спрямо В и няма основание ИД да се прекрати въпреки бездействие от негова страна.Вярное,че текста на т.8 е "взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,..",но какво ще стане ако СИ не предприеме такива действия?Има ли основание Д да иска прекратяване?От друга страна,ако спрямо В-клиент на ЧСИ не се прилага т.8,а спрямо В-клиент на ДСИ се прилага,то тогава има неравнопоставеност.
Още нещо-в молбата за започване на ИП взискателят посочва начина на изпълнението,като Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.В доста случаи В няма информация за имотното състояние на Д,както и за вземанията му,а не може и да направи справка.В такъв случай иска от СИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и т.н.,но няма как да посочи в молбата си конкретен начин на изпълнение.СИ започва ИП въз основа на молбата(без конкретен начин на изпълнение,което формално я прави нередовна),правят справки,откриват имущество и осъществяват изпълнение.Може ли Д да иска прекратяване на ИП въз основа на нередовността(от формален характер) на молбата за изпълнение?

[neutralen]

Изпълнителното производство се прекратява по силата на закона а не по искане на Длъжника и е без значение за Длъжника е дали СИ ще постанови прекратяване.Постановлението на СИ има значение само за Взискателя, който има право на жалба.

[karastoianova]

Изпълнителното производство се прекратява по силата на закона а не по искане на Длъжника и е без значение за Длъжника е дали СИ ще постанови прекратяване.Постановлението на СИ има значение само за Взискателя, който има право на жалба.

От гледна точка на Д обаче има един такъв момент - СИ отказва да прекрати ИП, отказва да вдигне запорите.
Какво прави Д тогава?

[ivanov_p]

От гледна точка на Д обаче има един такъв момент - СИ отказва да прекрати ИП, отказва да вдигне запорите.
Какво прави Д тогава?

Води дело! При молба за прекратяване СИ иска становище от взискателя. Аз съм получавал такива и след преглед на делото сам съм искал да се прекрати и веднага съм образувал ново. Ако взискателят не отговори или откаже е редно СИ да прегледа делото и ако откаже длъжникът трябва да заведе дело, което ще спечели. Друг е въпросът, че СИ нямат общо взето представа от този вид давност, дано чаканото тълкувателно малко ги просветли, но общо взето като видя дело от 2011, то най-вероятно вече е прекратено, а предвид, че сме април 2015 г. такива стават и делата от 2012 г.

[ivan_lawyer]

В момента се е наложило разбирането, че с последното изпълнително действие започва да тече 2-год. срок. Като изтече, от последното изпълнително действие тече и давност. Тоест 2-те години са и давност. Перемирането настъпва по право и продължава да тече давност - тоест при вече изтекли 2 години на Длъжникът му остават само 3 от из тичането на 2-годишния перемптативен срок. Не се чака да изтекат 2-години перемция, пък след това да започне давност. Решенията са на ВКС и са по чл. 290 ГПК.

Но се чака Тълкувателното решение, ще видим там какво.

Механизъм за борба с ЧСИ няма - някои окръжни състави са склонни да разгледат жалби за прекратяване. Другото си е иск - той е допустим. Но трябва да ти е изтекла изцяло давността и Взискателят да няма къде да мръдка.

[karastoianova]

Но се чака Тълкувателното решение, ще видим там какво.

Може ли да помоля юристите за малко инфо по това тълкувателно решение на ВКС?
За какво точно става дума, кога ще излезе?

[ivan_lawyer]

Тълкувателно дело № 2/2013 се чака. Има го сайта на ВКС - на ОСГТК. Точка 10 от предложението. Засега практиката е давността да тече от последното изпълнително действие, а не от изтичането на 2-годишния срок. Но като че ли нагласата е да го удължат и да тече по-дълга давност. Не се знае какво ще решат. Всъщност решението е взето, сега го оформят просто. За съжаление информация няма как да изтече от ВКС.

Говори се, че април месец ще публикуват текста.