ТР по ТД 2/2013

[ivanov_p]

Принудително, доброволно, не си ли възразил за давност до разпределението си вътре. Аз съм чел едно решение, коментирано и тук, но то беше за образувано ИД при ЧСИ за държавно учреждение, където имаше изтекла давност, но причината за връщането на взетото не беше тя, а незаконното производство, не по реда за събиране на вземания от бюджетни предприятия.

Писах преди време, може и в тази тема, за перемпцията. Тя вървеше докато определяше сроковете на съдебно производство, за каквото минаваше изпълнителното преди лудковците да решат, че не е такова. ГПК въобще не говори за изпълнително дело, това е деловоден термин за водене на документацията от СИ. Сега работим само с написаното в ЗЗД и ГПК. След като си представил ИЛ при даден СИ и поискаш изпълнително действие тава прекъсва давността без значение дали от първото ти искане са минали две или повече години. Налице са двете законови предпоставки - изпълнително основание и искане за изпълнително действие, кучета я яли перемпцията, тя ще прекрати изпълнението, а не "делото", по искането ти след две години и няма да може да правиш искания по него, но няма никаква причина да пречи на следващи твои искания пред СИ направени след изтичането на срока. При молба за изп. действие СИ трябва да провери дали са минали две години по прежде поисканото изп. действие и ако са минали да поиска такса за образуване. Дори да не поиска, пак то това решение на ВКС, взискателят е изправна страна, защото неплащането на такса не опорочава действието.

[manol0]

Има няколко решения на ВКС,които уважават иск по Чл.55 ЗЗД за връщане на платеното по погасено по давност вземане.

бихте ли ги посочили.Ще съм ви благодарен.

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/FD746C13538F0FF4C2257A1300330AB5 Повечето които съм срещал са срещу топлофикациите,но има и други.

принудително събраното, не на доброволно платеното. Предполагам, че за такива решения става дума.

Така е,ВС приема,че платеното по ИП не попада в хипотезата на чл.118 ЗЗД,тъй като не е платено доброволно.

[nikonikov]

кучета я яли перемпцията, тя ще прекрати изпълнението, а не "делото", по искането ти след две години и няма да може да правиш искания по него, но няма никаква причина да пречи на следващи твои искания пред СИ направени след изтичането на срока. При молба за изп. действие СИ трябва да провери дали са минали две години по прежде поисканото изп. действие и ако са минали да поиска такса за образуване. Дори да не поиска, пак то това решение на ВКС, взискателят е изправна страна, защото неплащането на такса не опорочава действието.

Много добри разсъждения,но за съжаление ВКС е на друго мнение.

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания

От друга страна няма как съдът да уважи иск, че А не дължи на Б поради погасяване по давност на задължението,защото е погасена само възможността за съдебно изпълнение и кредиторът с погасено по давност вземане има право да се надява на плащане и да кани длъжника да плати,както правят монополите и НАП.В този смисъл дали е възможно да бъде уважен иск за прихващане на неудовлетворен кредитор с погасено по давност вземане срещу своя длъжник,който е образувал ИП за присъдено му вземане по иск по чл.55 ЗЗД за връщане на платеното по перемирано ИП,по което са посъпили плащания по предприети изп. действия преди самото вземане да е било погасено по давност?Струвами се,че основание за това дава ал.2 на чл.103 ЗЗД "Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността".Вземането по чл.55 на длъжника в възникнало при плащане след настъпила перемция,а тогава все още вземането на кредитора е било ликвидно и изискуемо...Объркана работа,но ми се струва несправедливо да се налага на кредитора да връща платеното по перемирано ИП."Правото е за бдящите-не за спящите" се отнася и за двете страни.Къде е спал длъжникът?Страните трябва да са равнопоставени.

[ivanov_p]

Последните години ВКС прие някой решения които нямат връзка нито с реалността, нито със законите, но така или иначе след приемането на ТР по ТД 2/13г. не са се произнасяли по въпросите за които пиша. Как ще се решат като стигнат до ВКС не знам, а и не ме интересува, това, което беше досега не можем да го променим, а за в бъдеще съм взел мерки да не се стига да спорни ситуации.
Тъй като се приемаше, че решенията на ВС, съответно ВКС са задължителни за съдилищата, възниква въпросът какво правим със старите дела? Някой е следвал "закона", който е отменен със задна дата и от изправна страна е станал неизправна и ще са интересни решенията на ВКС и по тези казуси, които след време ще стигнат при тях.

[gudio]

Тъй като се приемаше, че решенията на ВС, съответно ВКС са задължителни за съдилищата, възниква въпросът какво правим със старите дела? Някой е следвал "закона", който е отменен със задна дата и от изправна страна е станал неизправна и ще са интересни решенията на ВКС и по тези казуси, които след време ще стигнат при тях.

Затова мъдрата омбудсМаяМа Нолова беше вкарала един законопроект за изменение на ГПК, където предвиждаше като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение БЕЗ СРОК противоречието му с ТР на ВКС, ма срещна груб отпор от корумпирани гейберасти и прочие дупетати рушветчии на хранилка при разни гадни ЧСИ-та.

[ivan_lawyer]

Ми доста авангарден законопроект, не знам как е уреден въпроса сравнително-правно. Работата не е сложна, просто изгоряха момчетата с табелките - но светиха доста време - признавам, бяха нужни за кратко. Който не може да си обясни живота - поне съвременния му вид - няма какво да добавя. Не звучи предизборно, но лисиците си имат път извън курника и т.н. Аз не разбирам тези тарикатлъци - надути сметки за парно, телефон, интернет, в ъгъла седи ЧСИ, с нов костюм и злорадства. Има ли лисици в момента - има, имат ли място - нямат, всеки ще потвърди, че нямаме нужда от лисици.

[nikonikov]

Тъй като се приемаше, че решенията на ВС, съответно ВКС са задължителни за съдилищата, възниква въпросът какво правим със старите дела? Някой е следвал "закона", който е отменен със задна дата и от изправна страна е станал неизправна и ще са интересни решенията на ВКС и по тези казуси, които след време ще стигнат при тях.

Има едно такова дело

Номер 3788 / Година 2014 / Вид търг. / Колегия Търговска / Отделение 1-во тър. / Входящ номер 16813 / Дата на подаване 16.12.2014

което беше спряно то излизане на ТР2,но с определение от 30.07.2015 е подновено.

По тези въпроси е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т.10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обжалваното решение на Софийски градски съд е постановено преди формирането на тази задължителна практика, поради което следва да се прецени доколко то е в съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/2013 на ОСГТК на ВКС

Ще видим какво ще реши ВКС.,но явно ще се съобрази с ТР2/2013

[ivanov_p]

Дойде едно дело по ЗЗ, образувано при ЧСИ през септември 2010 г., Заповедта е връчена на 24 октомври на бащата на длъжника, няма възражение, след което не е правено нищо, перемирано през 2012 г. Взех го и го образувахме в началото на октомври, като приемам денят следващ изтичането на срока за възражение като начало на нова, вече 5 годишна погасителна давност, доколкото заповедното е по новия ГПК.
Длъжникът цъфнал при ЧСИ, след получаване на ПДИ, и отправил люти закани за жалба по давност. В този смисъл до няколко месеца ще имаме отговор на някой от поставените тук въпроси относно кашата с производството по 417 ГПК.

[manol0]

http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=qbiHOsgwANA%3D Едно решение на РС Пловдив при което съдия Деси е решила,че длъжника не дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, претендираните вземания по изпълнителен лист от 20.05.2005г., издаден по ч.гр.д. № 2580/2005г. по описа на ПРС, ІІ бр.с., на основание чл. 237 и чл. 242-249 ГПК (отм.),поради това че процесните главни вземания се явяват погасени по давност още към датата на образуване на новото изпълнително производство. Преписала е почити изцяло т.10 на ТР2/2013 Интересно какво ще е решението на ОС.

[gkamenov]

Аз също се възползвах вече от новото ТР № 282013 г.Взиманията на взискателя са погасени по давност,решението ми на въззива вече е в сила.И тези дни ще нося решението с молба по чл.433 ал.1,т.7 от ГПК на съответния ЧСИ.А той за извършените до сега действия не си е взел таксите от взискателя.И сега кво правим,длъжника не дължи нищо,няма и да плати таксите на ЧСИ-то

[manol0]

Аз също се възползвах вече от новото ТР № 282013 г.Взиманията на взискателя са погасени по давност,решението ми на въззива вече е в сила.И тези дни ще нося решението с молба по чл.433 ал.1,т.7 от ГПК на съответния ЧСИ.А той за извършените до сега действия не си е взел таксите от взискателя.И сега кво правим,длъжника не дължи нищо,няма и да плати таксите на ЧСИ-то

Прати линк към решенията,ако е удобно,може и на лични.Особено е интересно въззивното решение.Как са приели,че не дължи поради давност

[gkamenov]

Прати линк към решенията,ако е удобно,може и на лични.Особено е интересно въззивното решение.Как са приели,че не дължи поради давност

Р Е Ш Е Н И Е № 125
гр. Шумен, 23.10.2015 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Свилен Станчев
Йордан Димов
при секретар Т. К., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 383 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 124 от 20.04.2015 г., постановено по г. д. № 950 по описа на Новопазарския районен съд за 2014 г., първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено, че ищецът М.Н.Д., ЕГН********** *** не дължи на община К., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. К..., представлявана от кмета Н.Н.А. сумата от 2 400.00 лв.; сумата от 707.00 лв.; сумата от 920.00 лв.; сумата от 197.15 лв.; сумата от 917.48 лв.; сумата от 271.61 лв. и сумата от 427.00 лв., ведно със законната лихва върху сумите 2 400.00, 920.00 лв., 917.48 лв. и 271.61 лв., считано от 02.08.2006 г. до окончателното им плащане, постановени за плащане с Решение по г. д. № 331/2006 г. по описа на НПРС и е осъдил община К. да заплати на М.Н.Д. направените от него разноски по делото в раз- мер на 976.80 лв.
Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоинстанционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Районният съд е приел, че давността по отношение вземанията на община К. е изтекла през периода 28.04.2009 г. – 28.04.2014 г. и образуването на изпълнително дело пред ЧСИ на 03.09.2014 г. и получаването на поканата за доброволно изпълнение не е довело до прекъсването й. Не е съобразено заявлението на ищеца отразено в изготвения от ЧСИ протокол за опис на движими вещи от 06.11.2014 г., че ще заплаща по 100.00 лв. месечно до погасяване на взема- нето. С това заявление ищецът изрично е признал задължението си към община К.. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърли предявения от М. Н.Д. иск, като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна М.Н.Д., в отговора на въззивната жал- ба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. Г.К. ***, изразява обстойно и подробно аргументирано становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.
При разглеждане на спора по същество, съдът, съгл. чл. 269 от ГПК, следва да се ограничи само до посоченото във въззивната жалба. Предвид на това, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М.Н.Д. ***. Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение на 19.01.2007 г. по г.д. № 331/2006 г. на НПРС е бил осъден да заплати сумите 2 400.00 лв., 707.00 лв., 920.00 лв., 197.15 лв., 917.48 лв., 271.61 лв. и 427.00 лв. Въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист, който е бил основанието за образуване на изп. д. № .../2007 г. по описа на ДСИ при НПРС. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ДСИ от 22.07.2011 г. и изпълнителният лист е върнат на ответника, който въз основа на него е иницирал ново изпълнително производство – изп. д. № 2014...04... по описа на ЧСИ А. Т.. Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист, за щото за една част от тях в размер на 350.00 лв. са погА.и чрез извършено плащане, а останалите са погА.и поради настъпване на погасителна давност. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи на община К. сумите по вляло в си- ла решение по г. д. № 331/2006 по описа на НПРС.
Ответникът община К., в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. На 06.11.2014 г. при посещение в дома на ищеца за опис на движими вещи от ЧСИ, ищецът е заявил, че ще плаща по 100.00 лв. месечно до изплащане на дълга. Това заявление е записано в съставения протокол и представлява признаване на дълга. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск и да му се присъдят направени- те по делото разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила Решение № 340 от 13.12.2006 г. по г.д. № 331/2006 г. на НПРС, ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: 2 400.00 лв., 707.00 лв., 920.00 лв., 197.15 лв., 917.48 лв., 271.61 лв. и 427.00 лв., ведно със законната лихва върху сумите 2 400.00, 920.00 лв., 917.48 лв. и 271.61 лв., считано от 02.08.2006 г. до окончателното им плащане. Община К. се е снабдила с изпълнителен лист от 24.01.2007 г. за присъдените суми и на 02.02.2007 г. е подала молба за образуване на изпълнително дело, като в нея е поискала да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и възбрана върху недвижимите имоти на ищеца. Въз основа на молбата е образувано изп. д. № .../2007 г. по описа на ДСИ при НПРС. Призовката на доброволно изпълнение е получена на 16.02.2007 г. Последното действие по делото извършено от ответника в качеството му на кредитор е депозираната на 26. 04.2007 г. молба, с която иска да се извършат справки за притежавани от ищеца не- движими имоти. Ищецът в качеството си на длъжник по изп .дело е заплатил в периода от 29.05.2007 г. до 09.09.2008 г. сума в общ размер на 350.00 лв. След 09.09. 2008 г. не са предприемани изпълнителни действия за събиране на вземането. Изпълнителното дело е прекратено с постановление от 22.07.2011 г. на ДСИ при НПРС на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителния лист е върнат на взискателя. Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист и молба на община К. от 03.09.2014 г. на същата дата е образувано ново изп. д. № 2014...04 ... по описа на ЧСИ А. Т. с рег. № ... на КЧСИ и район на действие ШОС. Насрочен е опис на движими вещи на 06.11.2014 г. Но видно от приложения по делото Протокол за опис на движими вещи в имот от 06.11.2014 г. подписан от ЧСИ реално не е извършен опис на движими вещи. В протокола ЧСИ е отбелязал, че „длъжника ще заплаща по 100.00 лв. на месец до 30 число”.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от М.Н.Д. отрицателен установите- лен иск, с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецьт се позовава именно на такъв факт - изтекла погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 24. 01.2007 г., въз основа на който е образувано изп. д. № 2014...04... по описа на ЧСИ А. Т..
Вземането, дължимостта на което се оспорва от ищецът, произтича от неизпълнение на парични задължени за заплащане на дължими наемна цена, договорна неустойка и консумативни разходи по сключен между страните договор за наем от 29.01.1999 г. Предвид обстоятелството, че вземанията са установени със съдебно решение (Решение на 19.01.2007 г. по г.д. № 331/2006 г. на НПРС), съгл. чл.117, ал. 2 от ЗЗД давностния срок е пет години. Последното плащане от страна на ищеца по изп. д. № .../2007 г. по описа на ДСИ при НПРС е извършено на 09.09.2008 г. След тази дата други изпълнителни действия от страна на ответника не са предприема- ни. С оглед на това от този момент – 09.09.2008 г., а не след изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е за почнал да тече нов петгодишен давно- стен срок. В този смисъл т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Т.е. давностния срок изтича на 09.09.2013 г., т.е. преди датата, на която кредиторът е депозирал молбата за образуване на ново изпълнително производство на 03.09.2014 г.
Представеният по делото протокол за опис на движими вещи от 06.11.2014 не съдържа реквизитите посочени в 467 от ГПК, поради което не е официален документ по чл.179, ал.1 от ГПК, а частен документ, който не е подписан от ищеца С оглед на това, както правилно и законосъобразно е приел районният съд, протокола за опис не може да удостовери, че изявлението е направено от ищеца. Но следва да се посочи, че дори и съдържащия предвидените в чл. 467 от ГПК реквизити опис на движима вещ, който е официален писмен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, се ползва само с формална доказателствена сила. Т.е. той удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила, че обективираното в него изя- вление изхожда от длъжностното лице, което е подписало документа, а не от трето лице.
Следователно задължението на ищеца към община К. по издадения на 24.01.2007 г. изпълнителен лист е погА.о по давност преди датата на която е образувано второто изпълнително дело – 03.09.2014 г. С оглед на това предявения от ищецът отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на община К. се явява неоснователна, а поради съвпадение на крайния извод за неоснователност на предявения иск, решението на Новопазарския районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемия М.Н.Д. следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, пред въззивната инстанция в размер на 580.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 124 от 20. 04.2014 г., постановено по г. д. № 950 /2014 г. по описа на Новопазарския районен съд.
Осъжда община К., ЕИК ..., със седалище и адрес на упра- вление гр. К., ..., представлявана от кмета Н.Н.А. да заплати на М.Н.Д., ЕГН ****** *** напра- вените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 580.00 (петстотин и осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, съобразно чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1.


2

[ivanov_p]

Такива решения има хиляди, погасителната давност се прилага при възражение, а не служебно, така е било винаги. Платил ли си без да възразиш и разпределени ли са сумите не може да искаш връщането им последствие.

[gkamenov]

Трябва да Ви кажа,че възражение пред Съдебен изпълнител за недължимост на сумите няма никаква правна стойност.По-горе някъде бях пейстнал решение на ВКС,в което се казва,че възражение за настъпилая давност се прави единствено с иск по чл.439 от ГПК пред надлежния съд! съдебния изпълнител няма компетентност да преценява настъпила ли е погасителна давност или не.но за другото съм съгласен,самия ЗЗД си го е казал,че който е платил не може да си търси сумите обратно,независимо дали вземането е погасено по давност или не.За това нещо обаче ЧСИ-тата си затварят очите и предпочитат с удоволствие да съберат погасено по давност парично вземане.

[ivanov_p]

Няма нужда да чета какво казва ВКС по ясни казуси. След като е даден отделен иск в закона действаш по него, но това така или иначе си остава възражение за давност, което излиза изрично от длъжника и поради приключване на процеса може да се направи само с иск и то ако давността е настъпила след постановяване на решение, ако давността е настъпила преди завеждане на иска по който е издадено изпълнителното основание и длъжникът не е възразил ще плати. Ако длъжника плати без да заведе иск където да противопостави настъпването на давността си търпи последиците, а това може да стане само до влизане в сила на разпределението.

[manol0]

Видях и решението на първа инстанция.Учудва ме диспозитивът "не дължи" на основание изтекла давност.В тази статия е обяснена добре същността на проблема

Съобразно общоприетото и господстващо становище в правната теория (вж. вместо всички Велинов, Л. Погасителната давност по българското частно право. С., 2007, с. 14-27) и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД.

От това не следва, че искове за признаване за установено, че длъжникът „не дължи“ поради погасяване по давност на вземането на кредитора, са недопустими. Ако длъжникът поддържа тезата, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, т.е. че изтеклата давност води до прекратяване изобщо на субективното право на кредитора, искът е допустим и съдът по съществото на спора следва да отговори на доводите на ищеца.
От това следва обаче, че иск за признаване за установено несъществуването на вземането на кредитора е неоснователен. Искът е неоснователен на самите твърдения, при които е предявен – вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество – станало е естествено вземане. Макар в съдебната практика да битува диспозитивът на отрицателните установителни искове за вземания „не дължи“, такъв диспозитив ГПК не познава – предмет на отрицателния установителен иск е несъществуването на едно право, на едно вземане.

[ivanov_p]

Правилно!
Точно затова се води иск по 439 ГПК, а не ОУИ и затова задължителна предпоставка за водене на такъв иск е наличие на изпълнително производство. С този иск не се оспорва вземането, а изпълнението, т.е. държавната защита на вземането.

[gkamenov]

А според Вас каква е правилната формулировка на петитума? Самият иск по чл.439 ГПК е иск за недължимост ,съобразил съм се със всички възможни решения по чл.290 от ГПК при изготвяне на исковата претенция.

[ivanov_p]

Правилната формулировка, не че съм писал молба, трябва да е съобразена с теорията и текста на нормата:
Моля съдът да прекрати изпълнението като недопустимо, предвид изтеклият срок за държавна защита.
Особено искане: В случай, че съдът реши може да насочи взискателят към личният недържавен изпълнител Иванов.

[manol0]

http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=jCmydr7CIJE%3D едно решение по чл.55 и 59 от ЗЗД,като ИП не е прекратено.Това ми се вижда вече прекалено.Решението не е влязло в сила,вероятно е обжалвано.
Няма ли давност за иск по чл.55 ЗЗД,би трябвало да е изтекла давността за право на иск за платеното преди 2010.