Разноски по производство по трудово дело и адвокатски хонора

[bghome]

Здравейте,

Налага се да заведа дело срещу работеля си, за да получа обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
При поискване, същото ми бе отказано от работодателя. Какви разноски ще имам по делото?

[ivan_lawyer]

Делата са безплатни, адвокат - също може да намерите безплатен, а самият съд е съвсем благосклонен към работника/служителя и впрочем - освен бракоразводните и някои други - това са сто % спечеляеми дела, след като дори аз не мога да преобърна резултата - напр. един охранител на Кремиковци складове, си ни осъди, ма няма мя, няма ва, каквито и аргументи - няма шанс за работодателя, 135 Боян Пенев, училището - пак не можах, просто системата е щадяща за работника, сега - адвокатският хонорар е специфичен - там има една тънкост, но - ако намерите познат адвокат - той ще Ви я обясни.

Така малко рано сутринта се включвам, но - мисля, че горе-долу обясних нещо.

[djalma]

Съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК - такси и разноски по делата не се внасят от ищците - работници/служители по искове, произтичащи от трудови взаимоотношения.
Т.е. при образуване на делото не дължите никакви такси и разноски до постановяването на решение. В този смисъл, може да се каже, че такива дела са безплатни.
Следователно,ако СПЕЧЕЛИТЕ делото, ответната страна ще бъде осъдена да плати дори хонорара на вашия адвокат.
НО:
АКО ЗАГУБИТЕ делото, тогава ще платите не само хонорара на адвоката, който вие сте наели, но и съдът с решението ЩЕ ВИ ОСЪДИ да платите всички такси и разноски, сторени от другата страна /например за адвокат, за вещо лице и т.н./. По трудови дела почти винаги се назначава счетоводна експертиза, която струва поне 120-150лв.
Искът по чл.222, ал.3 КТ е оценяем, така че минималното адвокатско възнаграждение се изчислява по чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и зависи от материалния интерес.

Също така, считам, че е неправилно да се говори, че такива дела на 100% се печелят от работника/служителя. Работя в окръжен съд и се занимавам с въззивни граждански дела, така че имам поглед по въпроса и със сигурност има не малка част от искове, произтичащи от трудови възнаграждения, които се отхвърлят като неоснователни. Всичко е въпрос на конкретната фактическа обстановка и на това, как работодателят е "изпипал нещата". Ако мога така да се изразя.
Надявам се да съм била полезна.

[jhoro]

Съгласявам се с казаното от djalma. При повечето спорове е около 50% - или ще спечелите, или ... няма!

Само една корекция - експертизи по 120 - 150 лв. вече няма! Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 2015 г.
„За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата.“ Това в пари към момента е 18,30 лева на час! Една експертиза може да е над 1000 лева!

[lawchoice]

Понеже темата е изчерпана по същество /предвид дадените вече насоки/, реших, че и аз имам право да се включа:

Мира не ми дава, та реших и аз да попитам - как ги изчислявате тези проценти - кой ще спечели и кой ще загуби? Вероятно именно за отговор на подобен въпрос би било необходимо ползването на специални знания, което да оправдае депозит в такъв размер за експертиза по такива дела, 90 % от които са с изключително ниска фактическа и правна сложност.

[jhoro]

... как ги изчислявате тези проценти - кой ще спечели и кой ще загуби?

Е как - по традиционните начини!
А именно - гадаене на карти „Таро“, гледане на кафе (с и без кофеин), на боб, окултизъм ...
Едно е сигурно - при съдебните дела няма „равен резултат“!

[lawchoice]

... как ги изчислявате тези проценти - кой ще спечели и кой ще загуби?

Е как - по традиционните начини!
А именно - гадаене на карти „Таро“, гледане на кафе (с и без кофеин), на боб, окултизъм ...
Едно е сигурно - при съдебните дела няма „равен резултат“!

Благодаря за отговора! Макар и да ги определяш като традиционни начини, аз не ги познавам в детайли. Затова и не мога да ги коментирам по същество.

Не съм съгласен, че при съдебните дела не може да има равен резултат. Всичко е въпрос на конкретика. Например за равен резултат може да се говори в хипотезата на направено от ответника основателно възражение за прихващане...

[jhoro]

lawchoice - предполагам, че както Вие, така и останалите четящи сте разбрали иронията в предния пост!

Не съм съгласен, че при съдебните дела не може да има равен резултат. Всичко е въпрос на конкретика. Например за равен резултат може да се говори в хипотезата на направено от ответника основателно възражение за прихващане...

Поначало съдебното производство стартира с някакъв иск. А завършва с произнасяне по основателността на същия. Печели или ищеца, или ответника.
А за говорене - може са си говорим за всичко.

[lawchoice]

lawchoice - предполагам, че както Вие, така и останалите четящи сте разбрали иронията в предния пост!

Не съм съгласен, че при съдебните дела не може да има равен резултат. Всичко е въпрос на конкретика. Например за равен резултат може да се говори в хипотезата на направено от ответника основателно възражение за прихващане...

Поначало съдебното производство стартира с някакъв иск. А завършва с произнасяне по основателността на същия. Печели или ищеца, или ответника.
А за говорене - може са си говорим за всичко.

Като те /Ви/ чета осъзнавам, че говорим на различни езици. Е, можем ли да говори за всичко при това положение?
Отдавна ми е минало времето да се надскачам в реалния живот, камо ли в анонимни форуми. Изложил съм виждането си по повод твърдяната от теб /вас/ липса на "равен резулат" по съдебните дела. В допълнение може да се посочи, че ангажимент на страните, а не на съда, е да установят надлежно твърдените от тях благоприятни факти и обсоятелства. Съдът не е адвокат на страната, която не е успяла да го стори, съответно неговите членове не бива да търпят критики за пропуските на страната. Разбира се и че членовете на съдебния състав не са безгрешни. Съпоставено с пропуските на страните да установят надлежно фактите по спора обаче пропуските и нарушенията на съда са пренебрежително нисък дял от неправилно решените правни спорове. Освен това, за недоволната страна са предвидени процесуални способи за защита от неправилни съдебни решения. Тази процедура обаче не бива да бъде възприемана като правна възможност за поправка на допуснати от страната пропуски.

[kalahan2008]

Съпоставено с пропуските на страните да установят надлежно фактите по спора обаче пропуските и нарушенията на съда са пренебрежително нисък дял от неправилно решените правни спорове.

Без да оспорвам останалите констатации в твоя пост, бих си позволил да оспоря тази част.
Първо, няма как да се изчисли кой участник в процеса каква роля има за даден краен съдебен акт. Нека не забравяме, че в крайна сметка съдебното решение е акт на съда, а не на страните, така че отговорността за него е на съда /понякога тя е чисто морална - когато е последна инстанция/. Затова да се твърди, че пропуските били главно на страните, а не на съда, е доста субективно и бих казал - непроверимо.
На теория наистина в гражданския процес съдът е просто един наблюдател, който само напътства страните и следи служебно за спазване на процесуалните правила и срокове, като просто наблюдава отстрани и от време на време напътства страните /чл. 7 ГПК/. На практика обаче това не е съвсем така. На практика ролята на съда в доказателния процес е значителна и немалък дял от неправилно решените спорове се дължи на грешки или дори съзнателно влияние върху доказателствения процес от страна на съда.
Ще дам няколко примера:
1. Експертизите - съгласно чл. 195 ГПК те се назначават по искане на страните или служебно. Служебно задължение, а не право на съда е да назначи експертиза, когато се налага да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за решаване на правния спор. Това задължение е подчертано изрично от ВКС в ТР 1/2013 г. /относно въззивното производство/:

Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. По аналогичен начин следва да се процедира във въззивното производство и при необходимост от използване на други доказателствени средства, които се назначават служебно от съда - оглед на движими или недвижими вещи и освидетелстване на лица, назначаването на които е предпоставено от наличие на съответно оплакване във въззивната жалба за необоснованост или за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила.

Защо наблягам на експертизите? Защото по много от делата те са решаващото доказателствено средство. В своята практика съм виждал как страната, която е пропуснала да поиска или представи дадени доказателства, санира този свой процесуален пропуск чрез експертиза, в хода на която вещото лице събира вместо тази страна доказателствата. Например - за да се изготви съдебно-счетоводна експертиза, е необходимо по делото да са представени фактурите. Вместо това вещото лице служебно тръгва да ги дири от страните. Давам само един пример, има множество други, не искам да навлизам в подробности. Съвсем нормално у другата страна възниква усещането, че е "прецакана", защото вещото лице помага не само на съда, но и на другата страна. А вещото лице се назначава именно от съда, без да съществуват каквито и да е било обективни критерии - реално единственият критерий на съда е "защото съм работил с него", "защото го познавам". Няма да навлизам надълбоко в темата за компетентността на вещите лица, само ще отбележа един силно смущаващ факт относно това как един специалист се включва в списъка на вещите лица - на практика според сега действащата нормативна уредба е достатъчно само да имаш диплома и 5 години стаж по специалността. И нищо друго. Няма изпит, няма нищо. Комисията, която включва кандидатите в списъците, е съставена само от юристи, няма компетентност относно компетентността на вещите лица и на практика няма основание да откаже включването му, ако са изпълнени тези (и още някои други формални) изисквания - диплома + 5 г. стаж.
Още нещо - освен че служебно (вместо страните) вещите лица събират доказателства, те дават често и правни становища. Например - относно приложимостта на даден нормативен акт. Или - любимият ми въпрос: "Какъв е размерът на задълженията..." Нима това не е правен въпрос? Нима не е работа на съда, а не на вещото лице да отговори на въпроса относно размера на дълга?
Вярно е, че съдът може и да не приеме експертното заключение, като трябва да изложи мотиви за това. Но съдът почти никога не отказва да приеме експертизата, дори и да вижда, че има пропуски и противоречия. Причината - нека платим на бедното вещо лице /повечето от които пенсионери, които си докарват някой и друг лев над пенсията/, пък ако трябва, ще назначим допълнителна или повторна експертиза, за сметка на страните, разбира се. А как точно се определя депозитът за възнаграждението на вещото лице, само кристалното кълбо на съда знае. Значи по-добре да натоварим страните с допълнителни разходи за допълнителни експертизи, които се назначават, защото вещото лице не си е свършило работата, вместо, както е редно, просто да откажем да приемем експертизата. Защо?
Мога да пиша още много за експертизите и как чрез тях съдът прикрито може да наклони везните в полза на една от двете страни, но няма смисъл да задълбавам повече.
Само ще дам пример от своята практика - спор за амонячна хладилна инсталация. За да угоди на другата страна, вещото лице (преподавател в технически университет) започва да обосновава приложимостта на наредби относно азота, защото в амоняка има азот (NH3). Възразявам, че азотът като химично съединение (N3) е различен от азота като химичен елемент (N) и че азотът като химично съединение не е опасен (над 70% от въздуха се състои от азот), докато амонякът е опасен, така че тази наредба изобщо не е приложима. Съдът обаче явно е спал по време на часовете по химия и физика в училище и не вижда (или не иска да види) фрапантната некомпетентност на един главен асистент в техническия университет). Грешка на съда ли е това? Какво впечатление се създава у страните?

2. Преценката за относимостта и допустимостта на доказателствата.
Например - съдът е допуснал задача за експертиза, вещото лице отказва да отговори на допуснатия от съда въпрос, съдът приема експертизата, страната иска допълнителна експертиза по вече допуснатия (и неотговорен въпрос), но съдът отказва. Какво впечатление създава у страната подобно поведение на съда?
Да не говорим пък че преценката за допустимостта и относимостта на дадено доказателство е силно субективна. А тази преценка в крайна сметка може да има решаващо значение при решаване на спора.
Например: ищецът се сеща да представи нотариалните актове за собственост едва с въззивната жалба /след като губи именно заради това на първа инстанция/. Процесуалният закон казва - не може. Въззивният съд обаче казва - може. А дали ВКС после ще допусне касационно обжалване на това основание - може и да допусне, а може и да не допусне. Пак е субективно. А и да допусне, може пък председателят на другото отделение изведнъж да замени /без никакво ново случайно разпределение на делото и без никаква конкретна обективна причина/ съдия от състава в периода между допускането на касационно обжалване и съдебното заседание. И какъв е способът за защита на страната? ВКС казва в едно свое решение - нарушаването на принципа на случайното разпределение на делата е нарушение, но само ако е довело до процесуални нарушения, иначе - не. Хм...

3. Преценката на свидетелските показания - съгласно чл. 172 ГПК съдът може да не ги кредитира с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля. Това обаче пак е въпрос на субективна преценка на съда.
Тук мога да коментирам още мнооого, но няма смисъл. Просто исках да илюстрирам, че тезата, че едва ли не съдът в много малко случаи носи вината за неправилността на решенията, а отговорността е изцяло на страните (и най-вече на техните адвокати), е дълбоко погрешна. Има случаи (и то не малко), в които каквото и да правиш като страна или неин процесуален представител, си безпомощен. Защото друг държи ножът, друг ръководи парада. И това е съдът. Съобразно вътрешното си убеждение /в много случаи дори не се старае да прикрие, че то е формирано преди приключване на събирането на доказателствата/.

Спирам до тук. Много неща съм видял като участник в процеса. И съм достигнал до своя извод, че ако съдът е обективен и безпристрастен, най-вероятно ще постанови правилно решение. Обаче, ако не е - разполага с редица "лостове" и "механизми", по които да повлияе /директно или индиректно/ върху крайния резултат. И за съжаление не са чак толкова малко случаите, когато у страните се създава впечатление, че съдът не е съвсем обективен и безпристрастен. За съжаление не съществува и нормативен механизъм за контрол в случай на отказ за отвод на съда - ако поискаш отвод, вероятността след това да спечелиш делото клони към нула. Затова по-разумните адвокати просто вече се самоцензурират и мълчат. Но дори и когато мълчиш, проблемите не се решават. Какъв е звукът от плясъка с една ръка?

[lawchoice]

Изразил съм лично мнение. Нормално е то да съдържа субективен елемент. В крайна сметка всеки гледа от собствената си камбанария.

Съгласно чл.6 ГПК, съдеБните производства започват по молБа на заинтересованата страна. Този принцип е приложим и за въззивното, и за касационното съдебно производство. Вярно е, че въззивния съд е длъжен служебно да назначи експертиза, но само ако въззивната жалба съдържа оплакване за неправилно установен от първостепенния съд факт /разяснено в предходния на цитирания от теб абзац на ТР/. Своевременно заявените от страната доводи и възражения следва да намерят отражение в постановения краен акт. Ако това не се случи или пък страната е недоволна от дадените от съда отговори, следва да обжалва неблагоприятния за нея съдебен акт. Доколкото съдебните актове се публикуват в Интернет, лесно може да се проследи пътят на делото по съдебните инстанции и всеки незаинтересован от резултата по конкретния спор да прецени "кой крив, кой прав".

П.П. Сега разбирам защо си "трън в очите" на някои хора, но не бива да спираш /да мълчиш/, когато съзираш проблеми, понеже този подход, поддържащ разбирането, че те могат да бъдат решени, като бъдат заметени под килима не върши работа.

Бъди здрав!

[kalahan2008]

Доколкото съдебните актове се публикуват в Интернет, лесно може да се проследи пътят на делото по съдебните инстанции и всеки незаинтересован от резултата по конкретния спор да прецени "кой крив, кой прав".

Донякъде това е така. Но много важно е и това, което не се намира в съдебните актове: необсъдени или превратно изтълкувани твърдения, възражения и доказателства. Това, което е "между редовете".
Липсват и самите доказателства, за да може да се направи обективна и всестранна преценка "кой крив, кой прав". А и все пак съдът е компетентният орган, който преценява, всички останали, които не са част от процеса, са само странични наблюдатели с частично възприятие върху обективната истина. А частичната истина не е никаква истина.
Пък и дори някой външен специалист да може да прецени, че едно решение е неправилно - какво от това? Нима това променя нещо? Не вярвам. Не знам на кого съм трън в очите, все си живея с илюзията, че съм дълбоко непознат в правните среди. Но знам едно - доверието в системата е важно нещо. Без доверие се губи легитимността на институциите и техните актове, настъпва своеобразна "инфлация". Разбира се, че никой не е безгрешен, но просто понякога си личи, че не става въпрос за грешки, а за нещо друго.
Досега един клиент не е дошъл и да е казал, че твърдо вярва в честността на съда, все има едно наум. Много обаче ме смущава това, че напоследък това недоверие към съда се пренася и към адвокатурата. За много хора и адвокатите са измамници и най-вероятно някои /не мога да кажа каква част/ наистина са такива. Кой ще пази пазачите? И най-вече как? Над това умувам аз.
Правото е отговорна професия - независимо дали си съдия, прокурор, адвокат, нотариус, ЧСИ или нещо друго. Отговорността не е само към правото като такова, но и към обществото като цяло, защото правото е все по-важна част от обществения живот. Докато в миналото войните са се водели основно на окопите и с оръжия, днес войните се водят до голяма степен в съдебните зали - с думи и документи. Днес не е нужно да нападнеш някого и да му откраднеш парите - можеш просто да го осъдиш и това е легитимна кражба. Като част от обществото всеки юрист носи своята не само юридическа, но и морална отговорност. Моралът не е произволна категория, той е утвърден във времето механизъм за регулиране на отношенията между хората, който макар и по-архаичен от правото, е по-близък до човешката същност. И макар че моралните категории също често са неясно разграничени, в някои случаи има общоприети рамки, извън които е недопустимо да се напуска. Това, което аз наблюдавам в обществото и в правната сфера в частност, е един постепенен разпад на моралните ценности, като не изключвам и себе си от този процес. Този процес в социологията мисля, че се нарича аномия - постепенен разпад на обществото. Хората ще оцелеят, но без обществото, което да ни пази и закриля, животът не е много хубав и щастлив.

[lawchoice]

Вече посочих, че недоволната страна разполага с правото на жалба срещу съдебния акт, съответно тя може да повлияе върху съдържанието му, включително и по отношение на необсъдени или превратно възприети твърдения, възражения и доказателства. Нещо повече, допустимо е да повлияе върху съдържанието дори на влезлия в сила съдебен акт, при наличие на някоя от изброените от процесуалния закон хипотези, вкл и тази регламентирана чрез текста на т.2 на чл.303, ал.1 ГПК. Така че страната далеч не е беззащитна в правоотношенията си със съда.

...
Досега един клиент не е дошъл и да е казал, че твърдо вярва в честността на съда, все има едно наум. Много обаче ме смущава това, че напоследък това недоверие към съда се пренася и към адвокатурата. За много хора и адвокатите са измамници и най-вероятно някои /не мога да кажа каква част/ наистина са такива. Кой ще пази пазачите? И най-вече как? Над това умувам аз.

Това означава ли, че всички съдии са измамници? Ако означава, едно такова твърдение би било точно толкова несъстоятелно колкото това, че адвокатите са некадърници, защото все още има такива, които 12 годнини след въвеждане на факултативния касационен контрол не правят разлика между основания за допускане и тези за касационно обжалване. Тук също възникват въпроси, по какъв начин те охраняват интересите на своите клиенти. Истината е обаче, че подобни противопоставяния /ние сме добрите, а вие лошите/ не вършат работа. Те могат да накарат дори и съвестните юристи да не подкрепят отстоявана по този начин кауза. Затова и аз никога не съм си позволявал да го правя, дори и тук във форума.
Битката, с която си се заел е от типа "за цял живот", затова за да има успех следва да се привлекат свестните /честни и достойни/ юристи, да не повярваш - включително и сред магистратите все още се срещат подобни екземпляри, а не да се върви с рогата напред и чрез подобни безсмислени противопоставяния да се търси надмощие за прокарването на дадена теза, колкото и благородна да е тя.

[kalahan2008]

Това означава ли, че всички съдии са измамници?

Не, в никакъв случай. Изобщо не съм твърдял подобно нещо. Именно затова казах, че ако съдията е обективен и безпристрастен, най-вероятно ще постанови правилно съдебно решение. Като цяло аз имам високо мнение за професионалните качества на съдиите. Има и някои изключения, но като цяло е много малко вероятно решението да е неправилно поради неразбиране на материята от съда. Напротив, съдът почти винаги е наясно за какво става въпрос. И или преценява правилно нещата, или не, но не поради некомпетентност, а поради други причини. Това исках да кажа. Смущаващо е друго - че има форми на извън процесуално влияние върху вътрешното убеждение на съда и именно това не ми допада. А че някой съдия е недогледал, че например ГПК е изменен - да, това разбира се е поправимо по пътя на инстанционния контрол.
Каузата, за която се боря, е загубена изначално. Защото не виждам много видима подкрепа - явно хората се страхуват. Което е нормално. И на мен не ми е приятно да губя дела, например защото /може би/ за някой съм "трън в очите", както казваш ти. Не знаех, че това, което пиша тук, отеква някъде другаде. Мислех, че само ти и още 10-на човека тук четете. Вярно, че например забелязвам как един професор след една тема тук написа цяла статия за характера на заповедите на министъра на здравеопазването във връзка с противоепидемичните мерки /дали е ОАА или НАА/, а след това пък дори и промениха скоростно закона. Или пък например във връзка с една друга тема тук относно съотношението между първа по ред възбрана и последваща ипотека преди време беше включен цял въпрос в ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Може пък някои да четат тук, може и други да мислят като мен. Не знам, никой не ми го е казвал в очите, мога само да гадая как резонира написаното тук в правната общност.

[jhoro]

Ха, Вие ... доста обширна дискусия сте спретнали! Не мога да пропусна някой неща!

Относно „вината“ на съда.
Както е казано „Съдията е този, който трябва да „улови” по време на правния спор истината, която се опира на споделена и възприета правна практика” (Колев, Т. Дискреционна власт и вътрешно убеждение на съда).
На това убеждение косвено влияят и някой нагласи - пенсионерите са бедни, представителите на държавните/обществени интереси - винаги прави, търговците - далавераджии ...
Назначаването на вещо лице - става „от съответния списък на специалисти“, но „може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.“ Чл. 396 от Закона за съдебната власт
Вярно е, че много често експертизата е от решаващо значение, но примера „Какъв е размерът на задълженията?“ е неудачен. Всяко задължение е правно обосновано - ДОД е 10%, ДДС - 20% (с някои изключения), акцизи, осигуровки, лихви и пр. Отделен въпрос е, каква част е платена, дължима, разсрочена, прихваната, отписана по давност ...
Отделно - преди съдът да приеме експертизата - трябва страните да не оспорват същата. Ако едната страна оспори единичната експертиза - назначава се повторна и/или тройна.
Казва се „депозита“ - това е само „капаро, гаранция“, че експертизата ще се плати. По-рано напомних, как се изчислява пълния размер на възнаграждението. Което се плаща от загубилата страна.
Наскоро разбрах интересно виждане. При търговия - ако продукта е единично опакован и идентифицируем, може да се бракува със съответните последици. Но ако не е (няколко поредни партиди насипен продукт) - не се признава за „основание за неначисляване на ДДС“!

За твърдението „Досега един клиент не е дошъл и да е казал, че твърдо вярва в честността на съда, все има едно наум.“ - ами защо търсят съда? Защо не си направят извънсъдебно споразумение? Нали съда е независим?
За адвокатите е разбираемо - все пак представят интересите само на едната страна.

[kalahan2008]

На това убеждение косвено влияят и някой нагласи - пенсионерите са бедни, представителите на държавните/обществени интереси - винаги прави, търговците - далавераджии ...

За това говорех. Но lawchoice сигурно си мисли, че за корупция намеквам. Не че и такава няма, не че в много случаи не става въпрос за директна корупция, а просто за връзкарщина и ходатайство, но в много от случаите липсата на обективност и безпристрастност се дължи на склонността на съдиите да се поддават на емоциите и нагласите, което за мен е недопустимо. Не сме роботи, всеки си има своите емоции и нагласи, но все пак не бива да им се поддаваме...Така работи прокуратурата например напоследък - набелязва някого като "обвиняем с n на брой обвинения" и от там нататък този човек се дехуманизира. Например за НАП всички ревизирани лица са измамници и крадци на ДДС; наскоро едни представители на едно министерство отказаха ПРЕГОВОРИ за спогодба, защото са си втълпили, че клиентът е някакъв измамник; за някои съдии всички длъжници на Топлофикация просто не искат да си плащат; за ЧСИ всички длъжници са така; за някои съдии всички длъжници, които оспорват неравноправните клаузи на банковите кредити, просто не искат да си плащат, а че СЕС обяснява, че смисълът на обявяването на НКПД за недействителни е различен, сякаш няма значение. Мога да посоча още много такива нагласи, някои се дължат например на миналото на съдията - ако например преди да стане административен съдия е бил служител на НАП, вероятно ще е пристрастен в полза на НАП. Но нека не забравяме:
"Правото е разум, свободен от емоции" (Аристотел).

Назначаването на вещо лице - става „от съответния списък на специалисти“, но „може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.“ Чл. 396 от Закона за съдебната власт

Извинявайте, но колко често Ви се е случвало това? На мен точно веднъж - назначиха един професор от университет, защото ставаше въпрос за сложна експертиза.

Вярно е, че много често експертизата е от решаващо значение, но примера „Какъв е размерът на задълженията?“ е неудачен. Всяко задължение е правно обосновано - ДОД е 10%, ДДС - 20% (с някои изключения), акцизи, осигуровки, лихви и пр. Отделен въпрос е, каква част е платена, дължима, разсрочена, прихваната, отписана по давност ...

искам да попитам - от областта на коя наука са нужни специални знания, за да се отговори на въпроса за размера на дълга? Математика на ниво 4 клас?

Отделно - преди съдът да приеме експертизата - трябва страните да не оспорват същата. Ако едната страна оспори единичната експертиза - назначава се повторна и/или тройна.

Допълнителна или повторна експертиза се назначават, само ако съдът я допусне, и то ако са налице предпоставките на чл. 201 ГПК.

Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Изобщо не е сигурно, че съдът ще я допусне.

За твърдението „Досега един клиент не е дошъл и да е казал, че твърдо вярва в честността на съда, все има едно наум.“ - ами защо търсят съда? Защо не си направят извънсъдебно споразумение? Нали съда е независим?

Защото - първо, за извънсъдебно споразумение трябват две страни, и второ, понякога са ответници и нямат избор.
Това е истината - тотален срив в доверието към съдебната система. И защото казвам, че царят е гол, ставам трън в очите. Сякаш аз съм виновен за проблемите в съдебната система. Сякаш като си заровят главата в пясъка, проблемите ще изчезнат. Това не е мислене на разумни хора.

За адвокатите е разбираемо - все пак представят интересите само на едната страна.

Ами не е разбираемо - питайте главния прокурор. За него всички адвокати са измамници и мошеници, досущ като своите клиенти. Това правосъдие ли е? Това нормална правова държава ли е? В коя нормална държава адвокатурата бива обявявана за излишна? Дори по време на тоталитарния строй хората имаха право на защита, а сега излиза, че вече и на това нямат право.

[lawchoice]

На това убеждение косвено влияят и някой нагласи - пенсионерите са бедни, представителите на държавните/обществени интереси - винаги прави, търговците - далавераджии ...

За това говорех. Но lawchoice сигурно си мисли, че за корупция намеквам. Не че и такава няма, не че в много случаи не става въпрос за директна корупция, а просто за връзкарщина и ходатайство, но в много от случаите липсата на обективност и безпристрастност се дължи на склонността на съдиите да се поддават на емоциите и нагласите, което за мен е недопустимо. Не сме роботи, всеки си има своите емоции и нагласи, но все пак не бива да им се поддаваме......

Не, не си мисля. Законът (чл.132, ал.1 КРБ и чл.303, ал.1, т.2 ГПК) не ограничава възможните противоправни деяния свързани с решаване на конкретен съдебен спор само до извършване на корупционни престъпления. Вече трябва да си наясно, че хората сме различни. Има неща като житейска зрялост и емоционална устойчивост, за придобиването на които образованието в университета малко допринася и те далеч не възникват с подписването на акта за встъпване в длъжност от съответния магистрат. Както и да е. Не съм говорител на съдебната власт и не желая да бъда. Тези, които се ангажираха с решаване на нейните проблеми трябва да говорят. Аз просто изразявам лично мнение, като участник във форума.

[jhoro]

За това говорех. Но lawchoice сигурно си мисли, че за корупция намеквам.

Говорейки за „корупция“ предпочитам да я тълкувам в по-общия смисъл/превод на думата - „corruption - поквара, разложение, изопачаване, гниене“. Независимо дали става дума за директни облаги или просто „накланяне на везните“, ако ще заради симпатия!

[... например на миналото на съдията - ако например преди да стане административен съдия е бил служител на НАП, вероятно ще е пристрастен в полза на НАП.

Ако пък е бил „данъчно-задължено лице“ и имал проблеми с НАП - да отсъди обратното.

Извинявайте, но колко често Ви се е случвало това? На мен точно веднъж - назначиха един професор от университет, защото ставаше въпрос за сложна експертиза.

На мен лично - николко пъти! Но имайки предвид намаляващия брой експерти (старите се отказват, нови ... на практика няма) - скоро и това ще стане.
Директната информация със съответното деловодство говори точно това - трудно се намират желаещи.

искам да попитам - от областта на коя наука са нужни специални знания, за да се отговори на въпроса за размера на дълга? Математика на ниво 4 клас?

Нивото е „Аритметика“, но при сегашната учебна програма ... не се наемам да кажа, за кой клас!

Допълнителна или повторна експертиза се назначават, само ако съдът я допусне, и то ако са налице предпоставките на чл. 201 ГПК.

Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Изобщо не е сигурно, че съдът ще я допусне.

Ограниченото прилагане на едно действие, не го елиминира като възможност!
Виждал съм достатъчно случаи, както на допълнителни и повторни експертизи, така и на направени отводи. Едната страна убеждава съда, че вещото лице е пристрастно.

Ами не е разбираемо - питайте главния прокурор. За него всички адвокати са измамници и мошеници, досущ като своите клиенти. Това правосъдие ли е? Това нормална правова държава ли е? В коя нормална държава адвокатурата бива обявявана за излишна? Дори по време на тоталитарния строй хората имаха право на защита, а сега излиза, че вече и на това нямат право.

Това пък е съвсем отскоро! Но Гешев не е началото - просто е продължение.
Виждаме, че цяла процедура по ЗДвП (а може би - и в ЗАНН) отива в „кръглата папка“ - с новите ФУАННАН! И пак добре, че не е ... „Wanted dead or alive“!
Отделно, че и децата разбраха, че една част от администрацията има предпочитания към извънредните, за сметка на планираните бюджетни приходи. Поради спецификата на изразходването им в последствие. Затова - без защита, „виновен по презумпция“!