начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Давностни срокове при граждански дела

Дискусии и казуси в областта на административното право и процес
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот valerispi » 14 Сеп 2020, 09:54

Здравейте,
Ако в случай, че има леки телесни повреди и за двете страни, и едната страна заведе дело пред граждански съд в последния момент на давностния 5 годишен срок, за другата страна остава ли възможност да предяви насрещен иск за обезщетение за телесните си повреди на по-късен етап или не може, заради изтичане на 5 годишния срок?
valerispi
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 14 Сеп 2020, 09:40

Re: Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот kalahan2008 » 14 Сеп 2020, 10:38

Можете, но най-вероятно ще Ви възразят, че Вашето вземане е погасено по давност.
Много по-удачно е да направите възражение за насрещно прихващане, то може да се извърши и след изтичане на погасителната давност, ако е могло да се направи преди изтичане на давността. Това възражение трябва да се направи още с отговора на исковата молба.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот ilian_todorov » 15 Сеп 2020, 11:38

kalahan2008 написа:Можете, но най-вероятно ще Ви възразят, че Вашето вземане е погасено по давност.
Много по-удачно е да направите възражение за насрещно прихващане, то може да се извърши и след изтичане на погасителната давност, ако е могло да се направи преди изтичане на давността. Това възражение трябва да се направи още с отговора на исковата молба.

Разликата на насрещното прихващане с насрещния иск доколкото разбирам е, че неговите вреди дори да са по-големи, той няма да получи горницата. :idea: Няма да се налага обаче да плаща съдебни такси.
Ищецът може ли да претендира за разноски, ако вредите му са по-малки от тези на ответника? :?:
ilian_todorov
Активен потребител
 
Мнения: 1358
Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34

Re: Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот kalahan2008 » 15 Сеп 2020, 15:02

Ответникът няма да получи горницата, но той така или иначе няма да получи нищо, ако вземането му е погасено по давност.
Що се отнася до разноските - ако вземането на ищеца е погасено поради прихващане, искът ще бъде отхвърлен изцяло и право на разноски ще има само ответникът.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот valerispi » 20 Сеп 2020, 11:29

kalahan2008 написа:Що се отнася до разноските - ако вземането на ищеца е погасено поради прихващане, искът ще бъде отхвърлен изцяло и право на разноски ще има само ответникът.


Право на разноски как да го разбирам - като право да ги плати или като право да иска да му бъдат възстановени? И ако е второто, от кого трябва да иска възстановяване и по какъв начин?
valerispi
Нов потребител
 
Мнения: 2
Регистриран на: 14 Сеп 2020, 09:40

Re: Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот bvoykov » 27 Сеп 2020, 13:30

Аз имам малко по-различно виждане относно възможността да се иска съдебно прихващане след изтичане на погасителната давност. За мен съдебното прихващане не съответства напълно на прихващането като материалноправен институт по смисъла на чл. 103 ЗЗД. В разпоредбата се говори за вземане, което е било ликвидно и изискуемо. За изискуемостта ясно, но за да бъде едно вземане ликвидно, същото трябва да е установено по основание и размер, т.е. да не е спорно. Щом се предявява в съдебен процес, независимо че това се осъществява с възражението като процесуален способ за защита, неговото установяване и събиране на доказателства за това ще се извършва тепърва. Според практиката, която ми е известна - Решение №35/25.07.2017 по дело №3164/2015 на ВКС, ТК, I т.о., съдебното прихващане настъпва след като влезе в сила решението, с което се установяват насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се предава занапред качеството на ликвидност. Към момента на изтичане на давността за вземането прихващане не би могло да се извърши, тъй като вземането няма да е ликвидно.

По въпроса за разноските, аз поне го виждам като право да иска да бъдат възстановени на страната, тези неща са уредени в чл. 78 ГПК. Искането за разноски се прави от страната пред съда, обикновено или в исковата молба или отговора на исковата молба страните предварително включват искане "Моля да ми бъдат присъдени направените по делото разноски", пък след това евентуално представят доказателства за това какви разноски са сторени - за адвокат, за държавни такси, за експертизи по делото и т.н. Естествено, може да бъде заявено и устно до приключване на последното съдебно заседание. При всички положения трябва да има доказателства за извършването на разноските, разбира се. Представя се и списък по смисъла на чл. 80 ГПК, той има някаква роля, но принципно разноски могат да бъдат присъдени и без такъв, няма да се спирам на последиците от непредставянето му.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК определят в общите случай кой и как понася разноските. Основното правило е съобразно изхода на спора. Както казаха и останалите по-горе, с уважаване на възражението за прихващане съдът ще приеме, че предявеният иск е неоснователен изцяло или, ако вземането, с което се е искало прихващане, е било в по-малък размер - частично основателен до разликата на вземането на ответника. И при двете хипотези - когато се отхвърля изцяло или отчасти предявеният иск, ответникът има право на разноски, като същите ще му бъдат присъдени в пълен размер естествено, ако искът бъде отхвърлен изцяло. Ако не бъде - в зависимост от уважената част - колкото по-голяма е тя - толкова по-голяма част и от разноските на ответника ще бъдат присъдени. Разбира се, има значение кой колко разноски е сторил, защото, макар и искът да е отхвърлен в по-голямата си част, и 20% от разноските на ищеца да са дължими в този случай от ответника, ако първият е направил 1000 да кажем, а ответникът само 300, то на ищеца ще се дължат 200, а на ответника - 240 и реално последният ще излезе "на печалба" само с 40 лв. Не така щеше да стои въпросът, ако и двамата бяха направили по 1000 лв. разноски, това биха били 800 в полза на ответника.
След като е било направено искането за разноски, съдът е длъжен да се произнесе и в диспозитива на решението записва, че еди-кой си е осъден да заплати на еди-кого си еди-какъв си размер разноски за производството. Така че отговорът на последната част на зададения относно разноските въпрос е малко щекотлив - искат се от съда, но възстановяването се извършва от другата страна :D .
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 572
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот kalahan2008 » 27 Сеп 2020, 19:51

Решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр.д. № 1274/2013 г. на ВКС, II г.о.:

Възражението за прихващане , надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението , с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по размера , в който се реализира от съда. При направено възражение за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131-133 ГПК, и да се произнесе дори и ако вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент- ар. от чл. 298 ал.4 ГПК, респ. чл. 221 ал.2 ГПК / отм./ . С влизане в сила на решението спорното неликвидно насрещно вземане последното става ликвидно и изискуемо.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Давностни срокове при граждански дела

Мнениеот bvoykov » 28 Сеп 2020, 11:53

В интерес на истината това решение е цитирано и в посоченото от мен такова на ВКС в предходния ми пост. Същото обсъжда хипотезата на вече установено като ликвидно и изискуемо вземане, а до колкото успях да се запозная с фактическата обстановка - става въпрос, че вземането на страната, която е направила възражението, е било установено с влязло в сила преди това съдебно решение по друго производство, което на практика го е направило ликвидно. Чл. 103 ЗЗД сочи, че прихващането може да се извърши и след изтичането на давността, стига същото да е могло да се извърши по-рано, т.е. към този предходен момент да е отговаряло на условията за ликвидност и изискуемост. Очевидно един от начините вземането да стане ликвидно е, когато е признато за съществуващо и установено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение. В цитираното от Вас (или не знам дали да говоря на "ти", защото един от популярните напоследък юзъри беше споменал, че нямало смисъл от вежливости щом било форум :D ) съдебно решение се обсъжда хипотезата за вече ликвидно към момента на възражението за прихващане вземане. Да, в мотивите се сочи, че съдът е длъжен да се произнесе по възражението, дори и ако вземането не е ликвидно. То е допустимо, но според мен, ако другата страна вземе становище, че е погасено по давност, ще се окаже неоснователно, също както неоснователен би се оказал и предявен насрещен иск. В цитираното решение също се сочи, че едва след като влезе в сила решението, спорното неликвидно насрещно вземане ще стане ликвидно и изискуемо. Тоест, ако към него момент ликвидността не е била установена, направеното възражение за прихващане няма да отговаря на условията на чл. 103 ЗЗД и прихващането няма да може да се извърши, защото те първа ще се установява ликвидността на вземането, а с влизането в сила на решението не се установява ликвидността му към предходен, отминал момент, когато давността за вземането не е била все още изтекла.
До колкото разбрах, има образувано тълкувателно дело по тези спорни въпроси на съдебната практика.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 572
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43


Назад към Административно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 34 госта


cron