Нищожност на дарение

[nishtozhnostdarenie]

Здравейте всички, бъдете здрави и Честит 8ми март на всички дами тук!

Търся спешно юридическа помощ за дело за нищожност на дарение на малолетно дете. Дарението е направено само пред нотариус като дарителят дарява идеална част от имот на малолетното си дете и едновременно го представлява и приема дарението от името на детето, а детето и другият родител живеят в друга страна извън ес и дарителят няма никакъв контакт с тях. Нотариусът приема сделката и издава НА но е известна с небрежността си и нарушенията си в практиката си и явно е недогледала за да приеме такава сделка, която се оказва в нарушение относно изискванията за особен представител на малолетното дете. Можете ли да ми препоръчате (на ЛС) успешен адвокат в София, който е виртуоз в такъв тип имотни казуси и дарения?

Благодаря Ви предварително и бъдете здрави!

[guest1]

Здравейте.

За да се коментира, трябва да се знае - тази собственост част ли е от СИО или е лично имущество.
Ако въпросния дял е придобит преди брака или като наследство, другия съпруг "няма думата". А присъствието на надарени- изобщо не е необходимо.

Пп. Питате за препоръки, но принципно не препоръчвам никого. Даже себе си.

[vili_spasova]

Здравейте.

За да се коментира, трябва да се знае - тази собственост част ли е от СИО или е лично имущество.
Ако въпросния дял е придобит преди брака или като наследство, другия съпруг "няма думата". А присъствието на надарени- изобщо не е необходимо.

Пп. Питате за препоръки, но принципно не препоръчвам никого. Даже себе си.

В случая не става въпрос за спор относно собственост на имот, а за процесуалното представителство на малолетен. Вие обърквате читателите с твърденията си. А за применане на дарение, както и за всяка друга сделка с недвижим имот е необходима воля на приемащият имота страна. И в този смисъл присъствието на "надарени" или техни законни представители е задължително и необходимо и то точно в деня на сделката, за да изразят волята на "надарения" да приеме имота, да изпишат имената и да положат подпис на НА.

[nishtozhnostdarenie]

В случая не става въпрос за спор относно собственост на имот, а за процесуалното представителство на малолетен. Вие обърквате читателите с твърденията си. А за применане на дарение, както и за всяка друга сделка с недвижим имот е необходима воля на приемащият имота страна. И в този смисъл присъствието на "надарени" или техни законни представители е задължително и необходимо и то точно в деня на сделката, за да изразят волята на "надарения" да приеме имота, да изпишат имената и да положат подпис на НА.

Точно така, става въпрос за процесуалното представителство на малолетното дете, което изглежда не е направено както е разписано в нормите. Тук въпросът е може ли този който дарява имот или част от имот, едновременно и да приема това дарение от името на малолетното дете, просто ей-така без никоя институция(съд) да го е назначил или упълномощил за това - даряващият просто отива пред нотариуса и извършва дарението и "небрежният" нотариус изповядва сделката.

Относно въпросите на guest1 имотът е лично имущество на дарителя, не е СИО и е придобит от негов преживял родител чрез ДГИ с право на ползване и в момента на дарението към малолетното дете този родител който е дал имота чрез ДГИ е ползвател на имота. А все пак един надарен не трябва ли да бъде съгласен или представляван за да приеме дарението? - Ако например някой сега отиде при нотариус и дари огромна къща или сграда на името на guest1 и guest1 дори не знае за това дарение към него, ще е валидно ли това дарение?

[guest1]

Точно така, става въпрос за процесуалното представителство на малолетното дете, което изглежда не е направено както е разписано в нормите. Тук въпросът е може ли този който дарява имот или част от имот, едновременно и да приема това дарение от името на малолетното дете, просто ей-така без никоя институция(съд) да го е назначил или упълномощил за това - даряващият просто отива пред нотариуса и извършва дарението и "небрежният" нотариус изповядва сделката.

Ще си кажете всичко, ама що трябва да „вадим думите с ченгел“?
Като излагате фактологията

Дарението е направено само пред нотариус като дарителят дарява идеална част от имот на малолетното си дете и едновременно го представлява и приема дарението от името на детето, а детето и другият родител живеят в друга страна извън ес и дарителят няма никакъв контакт с тях.

поне уточнявайте - какви са отношенията между родителите - семейство, разведени или „формално разделени“.

Основание за представителство на малолетно дете е акта за раждане - няма нужда от назначаване от институция/съд.

Чл. 129. (1) Всеки от родителите може САМ да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.
(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.

Не казвате - дали отсъстващия родител е съгласен (принципно) или оспорва дарението.
Нотариуса е констатирал, че другия родител и детето не са в кантората - без значение, дали се намират в съседен град, държава В или извън ЕС. Не е негово задължение, да издирва втория родител, да следи комуникацията между двамата и други подобни.

В случая не става въпрос за спор относно собственост на имот, а за процесуалното представителство на малолетен. Вие обърквате читателите с твърденията си.

Цитирах Ви Семейния кодекс - помислете кой заблуждава четящите!

Относно въпросите на guest1 имотът е лично имущество на дарителя, не е СИО и е придобит от негов преживял родител чрез ДГИ с право на ползване и в момента на дарението към малолетното дете този родител който е дал имота чрез ДГИ е ползвател на имота. А все пак един надарен не трябва ли да бъде съгласен или представляван за да приеме дарението?
Ако например някой сега отиде при нотариус и дари огромна къща или сграда на името на guest1 и guest1 дори не знае за това дарение към него, ще е валидно ли това дарение?

Ето още един проблем - правото на ползване.
И си задавайте въпроса - „Кой има изгода от такова действие?“

По втория въпрос - да, ако някой мой представител е приел това дарение - няма нужда аз да знам.

[ivanov_p]

Дарението е направено само пред нотариус като дарителят дарява идеална част от имот на малолетното си дете

По принцип родителите представляват малолетните си деца. Дали може да договаря със себе си? Вероятно да, но може и да има практика по въпроса.
От друга страна трябва да е налице правен интерес за да се бори дарението, т.е. на някой да са му нарушени правата, а в случая правото на ползване си седи, без значение кой е собственика.

[bvoykov]

Без да съм се задълбочавал много по въпроса ще кажа, че според мен няма пречка родител да представлява едновременно и себе си, и детето си в този случай. С дарението се прехвърлят права, а не задължения, макар че по косвен път едно дете може така да бъде задължено да плаща примерно местни данъци и такси. По принцип т.н. "договаряне сам със себе си" не е позволено, освен ако не е посочено изрично, но по отношение на писменото упълномощаване. Вече в законовото не знам как стоят нещата. Някои сигурно биха стигнали толкова далеч, че да кажат нотариусът трябва да приложи чл. 29 ГПК и да назначи особен представител, как става това на практика и дали се прави, аз не мога да кажа, но хипотезата изисква да е налице противоречие в интересите, каквото аз не откривам.
По принцип дареният или надареният както още се нарича, но някои колеги избягват тази дума дали щото се чувстват ощетени от природата или по други съображения, действително трябва да изрази съгласие при приемането на дарението, така че описаният сценарий да прехвърлят на пълнолетно лице имущество, без негово съгласие, може би на теория е възможно само чрез завещание, но дори и тогава се изисква някакви действия от страна на наследника или заветника, свързани поне с неговото обявяване, което обаче не е равнозначно все пак на приемане, каквото имаме при дарението, а просто "оповестяване" за пред трети лица. Тук обаче става въпрос за дете, сега, особеното е дали това дете е навършило 14-годишна възраст, защото се приема, че като нямат навършени 14 години децата не могат да "дават съгласие" (това не е точният юридически термин, но го казвам, за да ме разберете). Тези деца, които имат 14 години, могат да дават съгласие, но едновременно със свой родител, т.е. там не може да има прехвърляне на имот без участието на детето, поне според мен.

[nishtozhnostdarenie]

Тук обаче става въпрос за дете, сега, особеното е дали това дете е навършило 14-годишна възраст, защото се приема, че като нямат навършени 14 години децата не могат да "дават съгласие" (това не е точният юридически термин, но го казвам, за да ме разберете). Тези деца, които имат 14 години, могат да дават съгласие, но едновременно със свой родител, т.е. там не може да има прехвърляне на имот без участието на детето, поне според мен.

Да, детето има едноцифрена възраст, и това значи ли че родител може да му дари имот който да носи със себе си например много големи задължения които детето един ден като порасне ще бъде длъжник да изплаща, малко е против всякаква логика да може да се дари имот толкова лесно без да бъде изрично определен/назначен особен представител на бебето който да приеме дарението и да се подпише, а не самият дарител да дарява и да приема дарението и да се подпише и от двете страни, това по здравата логика е абсурдно, но щом нотариусът е казал че може така, никой не е тръгнал в момента на сделката да оспорва казаното от нотариуса и затова и сделката е извършена докрай.
Точно за това става въпрос, дали сделката е в нарушение на нормите от страна на нотариуса, който вероятно е трябвало да изиска назначаване на особен представител, а не да дава зелена светлина за извършването й.

Има много случаи в БГ когато нотариус нарушава норми и изповядва сделка при условия при които не е трябвало да го направи, а да стопира или паузира сделката до изпълнението на нужните условия от законовата норма. Дали и в този казус се касае за същото и при едно дело поради нарушението от страна на нотариуса да се обяви нотариалната сделка за недействителна?

Относно конфликт на интереси, идващ като следствие от дарението, спрямо надарения и дарителя, има конфликт на интереси, но как се доказва това в едно дело?

[ivanov_p]

В случая не се иска разрешение от съд, детето получава, не продава. Доколкото става дума за договор си остава проверката в практиката за договарянето със себе си и продължава да стои и въпроса с легитимацията, кой ще иска развалянето?

[nishtozhnostdarenie]

В случая не се иска разрешение от съд, детето получава, не продава. Доколкото става дума за договор си остава проверката в практиката за договарянето със себе си и продължава да стои и въпроса с легитимацията, кой ще иска развалянето?

- разваляне искат наследниците на лицето което е дало имота чрез дги, а как стои въпроса с отмяна на симулирано дарение за прикриване на покупко-продажба?

[propensity]

Здравейте.

За да се коментира, трябва да се знае - тази собственост част ли е от СИО или е лично имущество.
Ако въпросния дял е придобит преди брака или като наследство, другия съпруг "няма думата". А присъствието на надарени- изобщо не е необходимо.

Пп. Питате за препоръки, но принципно не препоръчвам никого.

Гошко, да изразяваш мнение е нормално. Да се представяш и фантазираш за юрист - подло и грозно.

Даже себе си.

Даже?

Край! След като ти, корифей на българското вещно право, не можеш да решиш проблема - питащият няма никакъв шанс!

[guest1]

разваляне искат наследниците на лицето което е дало имота чрез дги, а как стои въпроса с отмяна на симулирано дарение за прикриване на покупко-продажба?

Май ще се окажа прав, когато казах ...

Ще си кажете всичко, ама що трябва да „вадим думите с ченгел“?

Първо си уточнете обстоятелствата. Най-малкото - трябва да се знае какъв тип е този договор - комутативен или алеаторен.

[errant_lawyer]

Здравейте,

според мен питащият още от самото начало е на прав път. Съгласно практиката на ВКС при дарение между родител и малолетно дете следва на детето да се назначи особен представител по чл. 129, ал. 2 СК (Решение № 106/19.10.2016 г., постановено по гр. д. № 1403/2016 г. по описа на ВКС:
"При договор между родител и дете интересите им се явяват противоречиви, поради естеството правното им положение, длъжник и кредитор. В тези случай е необходимо, по аргумент от чл. 129, ал. 2 СК, участието на особен представител, с оглед защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто безсъмнено е договорът за дарение".)

Тоест договорът за дарение, сключен без такъв представител, ще е нищожен поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД). В този случай позоваващият се на нищожността ищец трябва единствено да докаже, че при сключването на договора на детето не е бил назначен особен представител (изключително лесна задача при наличието на нотариален акт).

Тъй като по-горе беше повдигнат въпросът как ще се назначи особеният представител - това ще стане с молба до районния съд с правно основание чл. 29, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 129, ал. 2 СК. За илюстрация едно определение по идентичен казус - https://www.krs-bg.eu/valid/00635309/37930409.HTM.

За пълнота:

Най-малкото - трябва да се знае какъв тип е този договор - комутативен или алеаторен.

Договорът за издръжка и гледане е винаги алеаторен (не съм попадал на учебник/монография/статия, в която да се засяга въпросът за същността на този договор и в която да се твърди друго. В същия смисъл е съдебната практика - вж. например Решение № 98, постановено по гр. д. 5114/2008 г. по описа на ВКС, в което се казва: "В константната практика на ВКС, както и в правната теория се приема, че този договор е двустранен – страните правят насрещни волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации; алеаторен – обемът и продължителността на престацията на преобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като със смъртта му договорът се прекратява. Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на преобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той няма намерение да изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на основание").

Дори и договорът за дарение да не беше нищожен, наследниците на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане отново могат да искат неговото разваляне. Разликата е, че, доколкото исковата молба ще бъде вписана след нотариалния акт, с който е извършено дарението, имотът няма да се върне обратно в патримониума на прехвърлителя, съответно в наследствената маса (осн. чл. 82, ал. 2 ЗЗД). С оглед на това приобритателят на имота по развален договор за издръжка и гледане би следвало да възстанови паричната стойност на имота. При успешно проведено производство и невъзможност ответника да плати по съдебното решение, може да се предприемат действия по чл. 135 ЗЗД.

P. S. Единственият начин имотът, предмет на договора за дарение, да е придобит по силата на договор за издръжка и гледане и да не СИО, е родителите на детето да нямат брак.

[guest1]

За пълнота:

Най-малкото - трябва да се знае какъв тип е този договор - комутативен или алеаторен.

Договорът за издръжка и гледане е винаги алеаторен (не съм попадал на учебник/монография/статия, в която да се засяга въпросът за същността на този договор и в която да се твърди друго.

Точно „за пълнота“. Това, че не сте попадал на подобни разсъждения - не е повод за гордост!
Ето една по-обща статия по въпроса Особености на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Договорната свобода позволява страните да сключат договор, по силата на който едната от тях прехвърля собствеността върху недвижим имот на другата страна въз основа на вече престирани от нея издръжка и грижи. В този случай договорът е комутативен, защото към момента на сключването му всяка от страните знае точно каква облага получава, като последната не зависи от някакво бъдещо събитие. На практика обаче отношенията между страните рядко се изчерпват единствено с комутативния вариант на договора, защото интересът на прехвърлителя да бъде гледан и издържан за в бъдеще би останал неудовлетворен.

И една по-конкретна - Договор за издръжка и гледане за минало време. Съчетания

Пп. В повечето случай, използването на абсолюти, е много опасно нещо! Вместо „винаги“ казвайте „по-често“.

[errant_lawyer]

Здравейте,

коментарът Ви е уместен и ще го взема предвид, като бъда по-прецизен в изразяването си.

[ivanov_p]

В случая имаме два договора. Единият е за дарение с който родителят дарява на единствения си наследник имот. Развалянето на този договор няма да промени реда за наследяване.
Бабата или дядото са прехвърлили на едно от децата си имот срещу гледане и издръжка с което са лишили друг/и наследници от наследяване на този имот. Този договор може да се развали от прехвърлителя, като докаже неизпълнение. Гледането и издръжката се дължат не само от получилия имота, а от всички наследниците на същия до смъртта на прехвърлителя, като иск за разваляне може да се води и срещу тях.
Лишените наследници могат да искат разваляне на ДГИ само след смъртта на наследодателя.

Какъв е правния интерес на лишените наследници, а и житейския, да искат разваляне на договора за дарение?
Аз не виждам такъв. Ползването е налице до смъртта на наследодателя, прехвърлянето на собствеността не променя нищо, другите наследници не са легитимирани да искат разваляне на ДГИ от името на родителя, техните права се пазят по друг ред и той възниква след откриване на наследството. Ще се търси запазена част или цялостно разваляне на ДГИ, ако са налице предпоставки, а с ИУИ ще се иска обявяване на нищожност на дарението, а ако има нови прехвърляния от надарения към трети лица - по общия ред.

[kalahan2008]

Лишените наследници могат да искат разваляне на ДГИ само след смъртта на наследодателя.

Формално погледнато горното твърдение няма как да е вярно. Със смъртта на прехвърлителя по ДГИ договорът се прекратява и вече не може да се разваля.
Наследниците на прехвърлителя имат единствено възможност да искат запазена част от наследството, разбира се, след смъртта на прехвърлителя. За целта трябва да докажат, че ДГИ не е възмезден, по-точно че е симулативен и прикрива безвъзмезден договор. Това трудно се доказва.
Разбира се, трябва да атакуват и следващата сделка и именно затова е поставен въпросът - очевидно питащият планира обективно съединяване на двата иска.

[errant_lawyer]

Здравейте,

не съм сългасен, че със смъртта на кредитора правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане се преклудира.
Правото да се иска разваляне на договора е право, което може да се наследи. Това означава, че наследниците на прехвърлителя имат право да упражнят това право съобразно наследствените си дялове и да искат разваляне на договора при неизпълнение спрямо кредитора, когато същият е бил жив.

[guest1]

Струва ми се, че и двамата (kalahan2008 и от errant_lawyer) говорите за едно и също, но го казвате по различен начин.

Разваляне/прекратяване на ДГИ - доколкото същия е двустранен, възмезден, формален - може да бъде поискано само от една от страните. А понеже е И алеаторен - някои моменти са трудни за доказване. Собствеността, която ще се прехвърля - си има конкретни параметри - размери, площ, данъчна оценка и пр. Но съдържанието на търсените „издръжка и гледане“ е много разтегливо. И може да се претендира от прехвърлителя - по възможност, докато е жив!

Колкото до запазена част - тя е от наследството/наследствената маса. Какво наследство на жив човек?
Подобно съждение, би довело до атакуване на всички възмездни сделки с имоти, извършени приживе от наследодателя.

Пп. На няколко места попадам на следното - „Неговите наследници (на прехвърлителя) обаче, могат да претендират пред съда неизпълнение на договора приживе. Страни по такова дело ще бъдат наследникът в процесуалното качество на ищец и приобретателят по договора в процесуалното качество на ответник.“
Това говори само, че съдът ще оцени подобен иск като допустим и ще образува делото. Но не и, че ищците гарантирано ще бъдат удовлетворени.

[ivanov_p]

обаче, могат да претендират пред съда неизпълнение на договора приживе. Страни по такова дело ще бъдат наследникът в процесуалното качество на ищец

До скоро наследник се ставаше като умре наследодателят, да не би някоя тричленка да е измислила нещо по 280?