начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

казус по наказателно право

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Мнениеот kursant_amvr » 16 Сеп 2006, 11:33

Относно примера, който РимТимТИм искаше за 213а, ето ви един:

Бай Гунчо от с. Конаре притежава няколко декара лозя. Бай Гунчо е вече стар и така или иначе не ги обработва. Аз съм крупен аграр :lol: , и с оглед бизнес интересите ми се нуждая спешно от лозя в района. Бай Гунчо обаче, не ще да продава бащините си лозя, макар, че му предлагам цена, двойно по-висока от пазарната. Накрая ми писва и почвам за заплашвам Бай Гунчо, че ако не ми продаде лозята ще вземе да му се случи нещо... Да го блъсне кола, или да се подпали както си спи... абе каквото се сетите.

Ха сега, който може, нека подведе описаното деяние по чл. 214 ! Щото състава по 213а, ал. 1 си е изпълнен отвсякъде.
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Мнениеот RinTimTim » 18 Сеп 2006, 23:41

Притеснява ме това, че не съзирам умисъл за този резултат. Как може А да има умисъл за отнетите от В вещи, след като от изложеното не става ясно дали въобще ЗНАЕ, че това отнемане се е случило.

Може би зле съм изучил Общата част на НП, не споря кой колко е учен, просто споделям лични впечатления, стремейки се да не категоризирам относно другите участници в дискусията.

Що се отнася до примера с бай Гунчо, той точно илюстрира моята теза за излишността на чл.213а. Какво имам предвид - в сегашната ситуация се получава, че за престъпление против собствеността стойността на имущественото засягане и дали въобще има такова, е абсолютно ирелевантно. Ако бай Гунчо, освен че принуден да направи нещо против волята си, би бил и имуществено ощетен, деецът щеше да получи наказание от същия вид и размер, както в цитирания пример! Просто санкциите са едни и същи. Тук сигурно пак ще се изтъкне като контрааргумент, че имало индивидуализация на наказанието.

След като няма предизвикана или най-малкото целена имотна вреда, т.е. някакъв допълнителен престъпен резултат, който да повишава обществената опасност на принудата, упражнена спрямо бай Гунчо и който да оправдава защитата по гл. 5, какво пречи спрямо дееца да се приложи чл. 143? Опит за принуда в конкретния пример.

Кому е нужен този специален състав на "формална" принуда в гл. 5 със същите санкции като едно довършено изнудване, което, освен че е предизвикало имотна вреда за пострадалия, е и извършено с користна цел?

Не мисля, че дори самите автори на текста биха могли да дадат задоволителен отговор.
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Предишна

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 45 госта


cron