- Дата и час: 12 Дек 2024, 04:18 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Помощ- НАВОДНЕНИЕ!
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
33 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Аргументите ми за поддържаната от мен позиция , че престъпленията по чл.216(1) е от общ характер са следните:
1.От граматическото тълкуване не може да се стигне до извода , че “както и” разделя текста на нормата в смисъл-престъпленията по чл.216(1),(4)………… са винаги от частен характер , а за останалите ако са спазени и допълнителните изисквания.Всъщност “както и “ наистина обособява и разграничава първите от вторите престъпления , но само за да въведе и едно допълнително условие , което не се отнася за 216 , а именно предмета на престъплението да е частно имущество.Този момент ясно се отграничава , тъй като условията от последните изречения:” наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.” се отнасят и за двете групи престъпления.За доказателство , ако отстраним втората група престъпления ще се получи следния текст , които е смислово довършен: “Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.”
Ако приеме , че “както и “ се използва , за да отграничи втората част от престъпления , като въвежда специфични условия за тях и ги премахнем , ще се стигне до смислово недовършено изречение,от което не следва , че 216 е от частен характер: Чл. 218в. престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2…..”
Следователно от граматическото тълкуване стигам до следния извод:
Престъпленията по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2 и
за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.
Този анализ се подкрепя и от историческото тълкуване.Подобна норма е съществувала.Нека да я анализираме: 203. (Предишен чл. 202, изм. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) За повреда на имот по чл. 201 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия с изключение на случаите, когато специални закони разпореждат друго.
За кражба, обсебване, измама, изнудване, злоупотреба на доверие и укривателство наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.
Ясно се вижда разликата.В тази хипотеза ясно са отграничени двете , като прави впечатление , че само повреждането е от частен характер , както и условието имуществото да е частно не съществува.
Няма и правна логика да се приема , че 216(1) е от частен характер.Не може да се подържа , че престъплението по чл.216 е с по-малка обществена опасност от другите престъпления против собствеността.Напротив би могло да се поддържа дори , че в една от формите на престъплението “унищожаване” то разкрива по-голяма обществена опасност от кражбата.Каква би могла да е логиката на законодателя ?Според мен единствено приемливата и разумната логика е следната.Когато виновния и пострадалия са в определените в нормата роднински или друга връзка , то преценката се предоставя на него дали да възбуди срещу дееца наказателно преследване.В тези случай задължителното преследване от държавата би могло да се окаже вредно и да не постигне целта на наказателната репресия.Ако обаче престъпник и жертва не са в посочените връзки , няма никаква логика държавата да абдикира от преследването на тези престъпления и да прехвърля тежестта върху гражданите.
1.От граматическото тълкуване не може да се стигне до извода , че “както и” разделя текста на нормата в смисъл-престъпленията по чл.216(1),(4)………… са винаги от частен характер , а за останалите ако са спазени и допълнителните изисквания.Всъщност “както и “ наистина обособява и разграничава първите от вторите престъпления , но само за да въведе и едно допълнително условие , което не се отнася за 216 , а именно предмета на престъплението да е частно имущество.Този момент ясно се отграничава , тъй като условията от последните изречения:” наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.” се отнасят и за двете групи престъпления.За доказателство , ако отстраним втората група престъпления ще се получи следния текст , които е смислово довършен: “Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.”
Ако приеме , че “както и “ се използва , за да отграничи втората част от престъпления , като въвежда специфични условия за тях и ги премахнем , ще се стигне до смислово недовършено изречение,от което не следва , че 216 е от частен характер: Чл. 218в. престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2…..”
Следователно от граматическото тълкуване стигам до следния извод:
Престъпленията по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2 и
за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.
Този анализ се подкрепя и от историческото тълкуване.Подобна норма е съществувала.Нека да я анализираме: 203. (Предишен чл. 202, изм. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) За повреда на имот по чл. 201 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия с изключение на случаите, когато специални закони разпореждат друго.
За кражба, обсебване, измама, изнудване, злоупотреба на доверие и укривателство наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.
Ясно се вижда разликата.В тази хипотеза ясно са отграничени двете , като прави впечатление , че само повреждането е от частен характер , както и условието имуществото да е частно не съществува.
Няма и правна логика да се приема , че 216(1) е от частен характер.Не може да се подържа , че престъплението по чл.216 е с по-малка обществена опасност от другите престъпления против собствеността.Напротив би могло да се поддържа дори , че в една от формите на престъплението “унищожаване” то разкрива по-голяма обществена опасност от кражбата.Каква би могла да е логиката на законодателя ?Според мен единствено приемливата и разумната логика е следната.Когато виновния и пострадалия са в определените в нормата роднински или друга връзка , то преценката се предоставя на него дали да възбуди срещу дееца наказателно преследване.В тези случай задължителното преследване от държавата би могло да се окаже вредно и да не постигне целта на наказателната репресия.Ако обаче престъпник и жертва не са в посочените връзки , няма никаква логика държавата да абдикира от преследването на тези престъпления и да прехвърля тежестта върху гражданите.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Волята на законодателя е пълна мъгла.В мотивите на законопроекта НЯМА МОТИВИ за изменението на чл.218в. Нито ред.Т.е. какво е искал да каже автора можем само да гадаем.
Според мен:
Ако искаше да приравни текстовете на чл.216/ ал.1,4,6/ и чл.217/ал.1 и 2 / от НК към тези на кражбата, измамата и изнудването от деец с особено родствено или брачно качество спрямо пострадалия, законодателят нямаше да го обособява смислово, по пунктуация и по начин на назоваване на престъпленията по вид/ макар кърпежите да са законодателна практика/.В единия случай те са назовани поименно, а в другия- изброени цифрово.
Аргумент в подкрепа на частния характер на престъплението, по съществен, може да се изведе и от степента на обществена опасност на посочените цифрово престъпления – ал.1 4 и 6 на чл.216, от които най-тежко наказуемото е до 5 г лишаване от свобода, а по чл.217- най-тежко наказуемото е до 3 години лиш.от свобода.Законодателят не е предвидил в текста на чл.218 в по-тежко наказуемите състави на чл.216 – като този по ал.3 и 5, както и по чл.217, ал.4 от НК/От друга страна, когато е определял частния характер на престъпленията измама, изнудване или кражба, той се е интересувал само от родствената връзка и близостта на дееца и пострадалия.Така всички посегателства, независимо от това, дали осъществяват основен, привилигирован или квалифициран състав на измама, изнудване или кражба, когато са извършени / подбудени, спомогнати/ от роднина или съпруг, се преследват по пътя на частното обвинение.Дори такива, които се наказват с лишаване от свобода от 5 до 15 години.
Няма логика законодателят да е преценил, че унищожаване,причинило значителни вреди, извършено от съпруга или близкия роднина, е по-обществено опасно / че да си остане ОХ/ от изнудване, придружено със взрив , със средна телесна повреда или съставляващо опасен рецидив, извършено от същите лица.
Користните престъпления, като кражбата, изнудване..., винаги са се наказвали по -тежко по НК от тези, за които съставът не изисква такава "подбуда".Т.е. кражбата, примерно, винаги се е наказвала по-зле от унищожаването.
Бълг.законодател по НК използва съюза "както и", за да формулира алтернативност на диспозицията на нормата - по отношение на деянието, последиците, субекта, обстановката...
Волята на законодателя си е неясна, а когато това е в НК - определено е опасно.
А що се касае до тълкуването- сигурно в едни глас много практици и теор.ще ревнат, че разширит.тълкуване са недопустими в наказателното право,така е, когато така се обосновава нак.отговорност, но аз съм склонна да подкрепя професора Михайлов, че не винаги е съвсем така- допустимо е разшир.тълкуване откъм "добрата му страна"- т.е. хипотетично привилигирован състав, или основания ограничаващи нак.отговорност, могат да се тълкуват разширит.
Според мен:
Ако искаше да приравни текстовете на чл.216/ ал.1,4,6/ и чл.217/ал.1 и 2 / от НК към тези на кражбата, измамата и изнудването от деец с особено родствено или брачно качество спрямо пострадалия, законодателят нямаше да го обособява смислово, по пунктуация и по начин на назоваване на престъпленията по вид/ макар кърпежите да са законодателна практика/.В единия случай те са назовани поименно, а в другия- изброени цифрово.
Аргумент в подкрепа на частния характер на престъплението, по съществен, може да се изведе и от степента на обществена опасност на посочените цифрово престъпления – ал.1 4 и 6 на чл.216, от които най-тежко наказуемото е до 5 г лишаване от свобода, а по чл.217- най-тежко наказуемото е до 3 години лиш.от свобода.Законодателят не е предвидил в текста на чл.218 в по-тежко наказуемите състави на чл.216 – като този по ал.3 и 5, както и по чл.217, ал.4 от НК/От друга страна, когато е определял частния характер на престъпленията измама, изнудване или кражба, той се е интересувал само от родствената връзка и близостта на дееца и пострадалия.Така всички посегателства, независимо от това, дали осъществяват основен, привилигирован или квалифициран състав на измама, изнудване или кражба, когато са извършени / подбудени, спомогнати/ от роднина или съпруг, се преследват по пътя на частното обвинение.Дори такива, които се наказват с лишаване от свобода от 5 до 15 години.
Няма логика законодателят да е преценил, че унищожаване,причинило значителни вреди, извършено от съпруга или близкия роднина, е по-обществено опасно / че да си остане ОХ/ от изнудване, придружено със взрив , със средна телесна повреда или съставляващо опасен рецидив, извършено от същите лица.
Користните престъпления, като кражбата, изнудване..., винаги са се наказвали по -тежко по НК от тези, за които съставът не изисква такава "подбуда".Т.е. кражбата, примерно, винаги се е наказвала по-зле от унищожаването.
Бълг.законодател по НК използва съюза "както и", за да формулира алтернативност на диспозицията на нормата - по отношение на деянието, последиците, субекта, обстановката...
Волята на законодателя си е неясна, а когато това е в НК - определено е опасно.
А що се касае до тълкуването- сигурно в едни глас много практици и теор.ще ревнат, че разширит.тълкуване са недопустими в наказателното право,така е, когато така се обосновава нак.отговорност, но аз съм склонна да подкрепя професора Михайлов, че не винаги е съвсем така- допустимо е разшир.тълкуване откъм "добрата му страна"- т.е. хипотетично привилигирован състав, или основания ограничаващи нак.отговорност, могат да се тълкуват разширит.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Разбира се че наказателните норми могат да се тълкуват разширително(И проф.Гиргинов така).При разширителното тълкуване , в резултат на логическото тълкуване , се стига до изводa ,че нормата урежда и хипотези , който не се извеждат от граматическото ,тълкуване.Това не означава , обаче че това са неуредени от законодателя хипотези и по този начин се нарушава принципа на законоустановеност на наказанията и престъпленията , напротив.Наказателните норми не могат да се прилагат по аналогия , за неуредени от законодателя хипотези , когато се отнася до въпросите на престъплението и наказанието(тъй като в този случай се нарушават горните принципи) , но разбира се норми по аналогия могат да прилагат, както казахте откъм добрата им страна.Пример чл22НК(1) се прилага по аналогия и към извършителя.
Но по същество.Кражбата , обсебването………..са обособени пунктуационно защото се урежда допълнително условие-предметът на престъплението да е частно имущество(абсурдността на това условие е друг въпрос).Не съм съгласен с аргумента за обществената опасност и наказанието.Чл216(3) е много по-леко наказуемо от (1) , но е от общ характер.От анализа на нормата и съпоставката с 218в се вижда и защо е направено това.Установения в (3) достъп никога на практика няма да се извърши от деец, който да е в посочените роднински или др. връзки с пострадалия.
“от изнудване, придружено със взрив , със средна телесна повреда или съставляващо опасен рецидив, извършено от същите лица.” Посоченото престъпление не е от частен характер , защото предметът на престъплението не е само частно имущество.Само когато последното е иключителен и единствен предмет на посегателството , посочените престъпления са от частен характер.Иначе безсмислието става страшно и въведеното условие е ненужно.
Но по същество.Кражбата , обсебването………..са обособени пунктуационно защото се урежда допълнително условие-предметът на престъплението да е частно имущество(абсурдността на това условие е друг въпрос).Не съм съгласен с аргумента за обществената опасност и наказанието.Чл216(3) е много по-леко наказуемо от (1) , но е от общ характер.От анализа на нормата и съпоставката с 218в се вижда и защо е направено това.Установения в (3) достъп никога на практика няма да се извърши от деец, който да е в посочените роднински или др. връзки с пострадалия.
“от изнудване, придружено със взрив , със средна телесна повреда или съставляващо опасен рецидив, извършено от същите лица.” Посоченото престъпление не е от частен характер , защото предметът на престъплението не е само частно имущество.Само когато последното е иключителен и единствен предмет на посегателството , посочените престъпления са от частен характер.Иначе безсмислието става страшно и въведеното условие е ненужно.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
REVOLUTION написа:Чл216(3) е много по-леко наказуемо от (1) , но е от общ характер.От анализа на нормата и съпоставката с 218в се вижда и защо е направено това.Установения в (3) достъп никога на практика няма да се извърши от деец, който да е в посочените роднински или др. връзки с пострадалия.
“от изнудване, придружено със взрив , със средна телесна повреда или съставляващо опасен рецидив, извършено от същите лица.” Посоченото престъпление не е от частен характер , защото предметът на престъплението не е само частно имущество.Само когато последното е иключителен и единствен предмет на посегателството , посочените престъпления са от частен характер.Иначе безсмислието става страшно и въведеното условие е ненужно.
Да Ви кажа чл.216, ал.3 изобщо не му е мястото там май, а в друг раздел, Ком., но както и да е.А чл.216, ал.3 се наказва по-тежко от ал.1 - от 1-6 г.В чл.218 в са основния състав, маловажния случай и непредпазливия състав.
За това,че предмет не е САМО имущество по квалифиц.изнудвания, съм съгласна,извинете ме , не ми беше удачен прибързания пример в частта "и насочени срещу личността"-повреди/ макар изнудването винаги да е насочено и срещу волята на личността, и по основен състав- ама пак си е ЧХ при връзка между субекта и постр./:oops: Т.е. телесните повреди ще трябва да ги махнем.Какво става обаче, ако изнудването, кражбата, измамата, е опасен рецидив и предмет на престъплението е частно имущество на роднина.Остава ли си ЧХ или не?
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
kpavlova написа:Да Ви кажа чл.216, ал.3 изобщо не му е мястото там май, а в друг раздел, Ком., но както и да е.А чл.216, ал.3 се наказва по-тежко от ал.1 - от 1-6 г.В чл.218 в са основния състав, маловажния случай и непредпазливия състав.
За това,че предмет не е САМО имущество по квалифиц.изнудвания, съм съгласна,извинете ме , не ми беше удачен прибързания пример в частта "и насочени срещу личността"-повреди/ макар изнудването винаги да е насочено и срещу волята на личността, и по основен състав- ама пак си е ЧХ при връзка между субекта и постр./:oops: Т.е. телесните повреди ще трябва да ги махнем.Какво става обаче, ако изнудването, кражбата, измамата, е опасен рецидив и предмет на престъплението е частно имущество на роднина.Остава ли си ЧХ или не?
Опсс , извинявам се за грешката. Но тогава привеждам като пример чл.216а-с наказание до 3 години и глоба , със същите аргументи за роднинските връзки.За опасен рецидив не съм мислил , и не мога да дам отговор сега….. Но така на ангро смятам , че да-пак ще е от частен характер.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
чл.216 а се е появил след изменението на редакцията на чл.218 в , т.е. законд.хал хабер си е нямал от него, като е писал. Което е типично явление за много изменения на НК от избухването на демокрацията.
А ако трябва да мотивирам някакъв смисъл във въздигането, по -скоро, "развенчаването" на основния състав на чл.216 - в ЧХ/ за непредпазливото и маловажното си има очевиден смисъл да е ЧХ, независимо от качеството , връзката на дееца с пострадалия /- бих се обосновала със следните житейски арг.
Исторически и "съдебно-практически" чл.216 рядко се осъществява сам при условията на пряк умисъл.По състав е възможно и в двете форми.Единственото друго такова престъпления в главата е злоупотребта на доверие, дето си е малко мъртъв текст.Всички други са преки умишлени.
Житейски типичната "колизия" на чл.216, ал.1 е с хулиганство и с взломна кражба, когато преградата е със значителна стойност/ не е единодушно в практиката дали изобщо го има чл.216/.Не твърдя, че 325 и 216 не може заедно.Т.е. на практика чл.216 много често е на косъм от поглъщане и рядко именно унищожаването/ като резултат/ е пряката и единствена цел на дееца.
Житейски и социално погледнато деецът ще унищожава с пряк умисъл, мотивиран от лична вражда и лична връзка с пострадалия, в стандартната ситуация.За това държавата е преценила да превърне и наказването в "лично " дело.
Е, не беше много убедителен този опит за реабилитация на законодателната мъдрост, но до толкова ми се простират възможностите.
Изобщо творенето на закони не е лесна работа и не на всеки се удава.
А за абдикацията на държавата - ами тя е на "път" да превърне и подкупа в престъпление от частен характер Да не говорим, че преследването и разкриването на престъпления против права на граждани, независимо от характера на правата, отдавна е станало лично дело и лична борба- с деянието, дееца и системата, като последното, не е на последно място
А ако трябва да мотивирам някакъв смисъл във въздигането, по -скоро, "развенчаването" на основния състав на чл.216 - в ЧХ/ за непредпазливото и маловажното си има очевиден смисъл да е ЧХ, независимо от качеството , връзката на дееца с пострадалия /- бих се обосновала със следните житейски арг.
Исторически и "съдебно-практически" чл.216 рядко се осъществява сам при условията на пряк умисъл.По състав е възможно и в двете форми.Единственото друго такова престъпления в главата е злоупотребта на доверие, дето си е малко мъртъв текст.Всички други са преки умишлени.
Житейски типичната "колизия" на чл.216, ал.1 е с хулиганство и с взломна кражба, когато преградата е със значителна стойност/ не е единодушно в практиката дали изобщо го има чл.216/.Не твърдя, че 325 и 216 не може заедно.Т.е. на практика чл.216 много често е на косъм от поглъщане и рядко именно унищожаването/ като резултат/ е пряката и единствена цел на дееца.
Житейски и социално погледнато деецът ще унищожава с пряк умисъл, мотивиран от лична вражда и лична връзка с пострадалия, в стандартната ситуация.За това държавата е преценила да превърне и наказването в "лично " дело.
Е, не беше много убедителен този опит за реабилитация на законодателната мъдрост, но до толкова ми се простират възможностите.
Изобщо творенето на закони не е лесна работа и не на всеки се удава.
А за абдикацията на държавата - ами тя е на "път" да превърне и подкупа в престъпление от частен характер Да не говорим, че преследването и разкриването на престъпления против права на граждани, независимо от характера на правата, отдавна е станало лично дело и лична борба- с деянието, дееца и системата, като последното, не е на последно място
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
[quote]Житейски и социално погледнато деецът ще унищожава с пряк умисъл, мотивиран от лична вражда и лична връзка с пострадалия, в стандартната ситуация.
Съгласен съм , но не виждам защо трябва да стовари наказателното преследване върху плещите на пострадалия. Когато са в роднински връзки има наличие на личен елемент наистина.Не съм дал пенсията на внука си и той ми разбива плазмата, но аз не искам да влиза в затвора.Обаче това, че съседа ме мрази и пуска чешмите в апартамента си , за да наводни моя и да ми причини щети , да ми прехвърлят на мен да водя дело,щото е личен конфликт , нещо не ми се струва разумно.Ами няма да стигнем до разбирателство , в което разбира се няма нищо лошо. quote]
Общо взето НК-особена част вече е толкова фрагментирана , разпокъсана и противоречива , че час по-скоро мисля трябва преосмисляне и приемане на нов НК.От друга страна след ЗТР и ГПК пък почвам да си мисля дали няма да стане по-голяма беля.Абе имаме си един законодател ……………………………..
Съгласен съм , но не виждам защо трябва да стовари наказателното преследване върху плещите на пострадалия. Когато са в роднински връзки има наличие на личен елемент наистина.Не съм дал пенсията на внука си и той ми разбива плазмата, но аз не искам да влиза в затвора.Обаче това, че съседа ме мрази и пуска чешмите в апартамента си , за да наводни моя и да ми причини щети , да ми прехвърлят на мен да водя дело,щото е личен конфликт , нещо не ми се струва разумно.Ами няма да стигнем до разбирателство , в което разбира се няма нищо лошо. quote]
Общо взето НК-особена част вече е толкова фрагментирана , разпокъсана и противоречива , че час по-скоро мисля трябва преосмисляне и приемане на нов НК.От друга страна след ЗТР и ГПК пък почвам да си мисля дали няма да стане по-голяма беля.Абе имаме си един законодател ……………………………..
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Ами и други примери могат да се дадат- натрошавам колата на комшията вместо самия него - колата е втора ръка, т.е. не стигам до значителни вреди- защото "злоупотребява" с добросъседските ни отношения и кръшка с жена ми.Искам да го накажа. Не трябва ли той да ме съди?Комшията не ми роднина, може би само "баджанак", но това е друга "линия" И не искам да влиза в затвора, по една или друга причина Все пак се грижи за семейството ми - по един или друг начин.
както и да е, за правилността на оценката нямаме разногласия.Не е добре да е ЧХ основния състав.За тълкуването не се разбрахме.Но беше удоволствие за мен.
както и да е, за правилността на оценката нямаме разногласия.Не е добре да е ЧХ основния състав.За тълкуването не се разбрахме.Но беше удоволствие за мен.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
АААААААААААА , такива баджанаци само на прокурор. И за мен беше удоволствие.Пожелавам Ви приятен следобед.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
В нашия съдебен район чл.206, ал.1 от НК си се гледа като от общ характер. Макар че и аз, тълкувайки граматически, мисля, че трябва да е от частен. Редно е да се изкара едно ТР.
- Gabi1
- Потребител
- Мнения: 765
- Регистриран на: 08 Ное 2006, 13:54
Вярно е че текста е доста неясен,но изхождайки от граматическото тълкуване,наистина следва че 216,ал.1 е от частен х-р.Първо са изброени съставите на 216,ал.1,4 и 6 , 217,ал.1 и 2,след което следва запетейка КАКТО И.Ако законодателя искаше да приравни всички състави,нямаше да го има израза КАКТО И,а щеше да продължи със запетейките както е между 216 и 217.Така че на първите 2 текста наистина субект може да бъде всеки,а след това изброените кражба и т.н имаме специален субект.
Текста е абсурден най-вече заради това че там фигурира изнудването!Винаги при това престъпление се засяга и личността на пострадалия чрез принуда,която е елемент от сложното престъпление.Най-интересно че е упоменато престъплението като цяло без да се конкретизират състави,което води на извода че ако осъществя състава на 213а,ал.4,т.2 спрямо брат си,ще осъществя престъпление от частен характер.Как ще си подаде тъжбата се пита.Ако аз съм единствения му наследник срещу себе си ли мога да подам тъжба ?
Така че разбитата кола за 100 000лв на съседа бледнее пред горната хипотеза.
Относно следващо ТР на ВКС ще е тълкуване на разпоредбата на 370,ал.1 НПК.Длъжен ли е съдът да проведе съкратено съдебно следствие,когато подсъдимия поиска или може да откаже.
Текста е абсурден най-вече заради това че там фигурира изнудването!Винаги при това престъпление се засяга и личността на пострадалия чрез принуда,която е елемент от сложното престъпление.Най-интересно че е упоменато престъплението като цяло без да се конкретизират състави,което води на извода че ако осъществя състава на 213а,ал.4,т.2 спрямо брат си,ще осъществя престъпление от частен характер.Как ще си подаде тъжбата се пита.Ако аз съм единствения му наследник срещу себе си ли мога да подам тъжба ?
Така че разбитата кола за 100 000лв на съседа бледнее пред горната хипотеза.
Относно следващо ТР на ВКС ще е тълкуване на разпоредбата на 370,ал.1 НПК.Длъжен ли е съдът да проведе съкратено съдебно следствие,когато подсъдимия поиска или може да откаже.
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
33 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта